За антиутопичните сюжети
, by : admin

Антиутопията не се появява случайно. Тя обикновено е отговор на някакво обществено явление, което се оценява от автора като неморално, погрешно или дълбоко нехуманно. При нея несъществуващото е в опасен танц с реално съществуващи неща и най-малкото тя използва тази схема за да постави удивителен знак над явление, което спокойно може да отида в крайно проявление на нихилизъм или каквато и да е друга форма на социална дисфункция.

Антиутопията не е проект за свят, тя е свят сам по себе си достъпен през фантазията. Лесно се разпознават и препратките и хиперболите и метафорите, защото те извират от ежедневни и социални проблеми. При антиутопичните сюжети като „Формуляр 5“ например, метафората чрез хипербола е изведена до антиутопия. Но в действителност поради наболели социални проблеми мнозина биха поспорили и биха дефинирали този сюжет не само като реален, но и без капка метафора в него. Това се дължи на дискурса в който се намира четящият докато чете произведението. Днес този сюжет е повече хипербола. След двайсет години мога да предположа, че ще бъде разглеждан като антиутопичен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.