Последната книга с разкази е завършена и е в редакция. Въпреки, че и в нея има определен вид сюжети книгата ми се струва ведра. Но понеже имаше толкова много кукички пуснати на различни места и в нея и в другите книги с разкази реших, че е време да завържа част от въженцата в романа „Общества на Абсурда“. Веднага след него ще започна романа „Ферма за свинско месо“. В тези два романа се съдържат неща, които само бяха загатнати в разказите. Единият стана по-динамичен и представящ средата, а втория ще се занимава с по-детайлна картина на това как се чувства един човек в тази среда.
Това са истории, които се случват успоредно и може да се докоснат в някои точки. Точно както при разказите има допир на някои места.
Но със завършването на „Заедно под Слънцето“ отворих следващата стъпка с разказите и това е „Вечерно купе“. Тя отдавна чакаше да й дойде реда и част от историите вече са измислени. Веднага след двата романа ще продължа с нея.
И никога не бива да спираме да търсим въпроси за нашите отговори. Защото отговори за нашите въпроси не винаги ще получим.