Author: admin

Кратка биография на Хелиана Стоичкова

Биографична бележка

Хелиана Стоичкова е родена през 1980 г. в София. Ежедневието й е изпълнено с разнообразни занимания като уроци по пиано, уроци по чужди езици, събиране на камъни, бягане от училище и прескачане на огради. Ако можем да й направим снимка в този период ще я уловим да наднича зад някоя ограда. Ех… Не успяхме да я снимаме, защото е много пъргава, прескочи я и избяга.

В гимназията тя попада в хуманитарна паралелка с „разширено изучаване на Философия, История и Литература“. Взимат я по милост с успех 5.11 в последното класиране за да разберат по-късно, че рядко ще ги посещава. Или поне ще изкара максимално много време в залата с пианото докато я търсят по коридорите. За радост докато бяга от часовете се зачита в учебниците и открива няколко изумителни български автора. Да кажеш, че се среща с тях и почти разговарят. Е, задочно. Също така открива няколко интересни автора и в учебника по философия. Това предизвиква много въпроси, успява да ги зададе и…

По време на престоя си в гимназията Фредерик Жолио Кюри, успява да издаде три броя от ученическият вестник „Междучасие“. В редакторския колектив са почти всички, но дейно участие взимат Таня Трендафилова, Калина Кръстева, Йорданка христова и Сибила Янева. Логото пък е създадено от Андрей. И това е един от най-готините вестници, които е чела. Има графици на класните, вицове и дори спортни новини.

Отдавна пише опити за проза, но получава първата си публикация. Тича радостно при дядо и размахва Стършела.
– Дядо, публикуваха ми разказ във вестник Стършел! – той гледа усмихнато под вежди.
– Като ти публикуват в Дума, ела и ми се похвали. – и той вдига Думата нагоре все така усмихнат.

За радост този период отминава и неясно как попада в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, където Христо Руков я съветват да учи за актриса, но не, тя иска да пише. След четири години в курс по Публична Реч все пак получава диплома, на която пише актриса. Каква закачлива ирония, нали? По това време излиза първата й книга и покрай нея се запознава с изключително интересни хора като Христо Бойчев, Радой Ралин и много други. Радой Ралин й подарява уникална книга с още по-уникално посвещение:

„На Радой Ралин с обич, с признателност, с възхищение. 1969 А. Далчев“

и още едно под него:

„На Хелиана, единствената, която заслужава да й подаря скъпият ми спомен от Атанас Далчев. 2002 София Ралин“

Е, с такова начало е много приятно да се впуснеш в света на литературата с още повече плам. И всичко започна от един „залез ален като домат“ както каза Радой разказвайки й за Далчев.

Но, освен опитите да пише дописки за вестник „Литературен Форум“тя решава да се съсредоточи над второ висше по Бизнес администрация в Нов Български Университет, но задочно. Заедно с него побутва една магистратура по „Връзки с обществеността“ в Софийски Университет. Но и на двете места успява да загуби основание да продължи. Знае ли човек, може би е било за добро. Работата й като специалист по Връзки с обществеността в Съюза на Аархитектите не й пречи да запише една специализация по Кинодраматургия отново в НАТФИЗ и веднага след нея докторантура с гръмката тема „Характеристика на речта на атрактивния персонаж в българското игрално кино“ и настава много голямо забавление. Темата е вълнуваща, тя иска познание в областта на стилистиката, прагматиката, риториката, лингвистиката, херменевтиката, театъра, киното и когато нещата стигат до руската формална логика веселието вече е в малките часове на нощта и повечето имат махморлук.

По това време излиза книгата „Магарето и Петела“, пиеса напомняща за комедия дел арте. Излиза под псевдоним за по-интересно.

Работи като диалогист в първия български сапунен сериал „Хотел България“.

По това време освен разкази започва да пише и първите си приказки.

Продължава да изучава чужди езици. Английски, Френски, Италиански и Румънски за лично удоволствие и се учи да свири на китара, защото саксофона се оказал много звучен, а пианото изгоряло. Горкото момиче време е да си купи ново пиано.

През 2018 излиза третата й книга с къси разкази „Кабинковият лифт“.
През 2020 излиза четвъртата й книга „Централно Управление Запознанства“
През 2020 излиза петата й книга „Приказка за най-добрият приятел на човека“
През 2020 излиза от печат книга „Леко съм мъртъв“

Нищо не е твърде лично

В свободното си време освен с писане на разкази и приказки Хелиана има разнообразни занимания като ученето на езици. По необичаен и забавен начин. В момента фокуса е паднал над румънски език и е голямо забавление. Разбира се, че някои онлайн приложения правят ентусиазъма за учене на чужди езици на пух и прах, но за лично удоволствие може да се направим, че не знаем за тези приложения. te vreau lunga mine, est dragustea mea… Румънския език й става все по-драг.

Освен чужди езици Хелиана обиче да учи и понятия от различни области – термини случайно изпадащи както от ежедневието, така и от речниците. Защото ние боравим с понятия и колкото повече носим със себе си толкова повече понятия изкачат като непознати. Разбира се всичко това е много тайно, никой не трябва да разбира. А Хелиана има доста речници.

Освен с учене… Невероятно, но факт! Хелиана обича музиката. Свири на пиано, но вместо пиано има китара и саксофон, на които не може да свири. Всеки изчуруликва от време на време и си купува плоча при положение, че няма грамофон. А, да. Има стотици плочи, но няма грамофон.

Освен плочи, Хелиана има и много марки. Няма никаква представа дали са ценни, но със сигурност са красиви. И са подредени по красота. Филателистите да не се смеят. Има и такива като Хелиана.

Хелиана има приятни завидни познания в областта на растенията, които опровергава всеки ден като не си полива цветята. Сигурно се надява, че и те са пълни с консерванти, но явно не е точно така. Наскоро изяде истински домат. Остана изненадана от вкуса. Да не повярва човек. Пак дойдоха времена, в които ги ядем зелени.

Но за да уравновеси лудостта, която извира на вълни, се катери по покривите на хората. Грешка, това беше тайна…