Хелиана Стоичкова

За разказа „Змийска кожа“, Хелиана Стоичкова   * Милен Върбанов – „Хареса ми!“ * Hristin Stafunski – „Даровитото ми хлапе !Чудесен разказ !“ * Вили Лалкова – „Много ми хареса разказа.“ * Petrova Petrova – „Много ми хареса…“ * Янко Яновски – „Браво продалжаваи всъщия дух сладуранке“ * Геви Тодорова – „Хубаво пишеш, хубаво, хубаво..“ * […]

За разказа „Ябълка садена от татко„, Хелиана Стоичкова Николай Сотиров – „Българският Оруел. За съжаление описва близко бъдеще. Когато Оруел описваше бъдеето като лице стъпкано от ботуш никой не му вярваше. Дами и господа завесата пада… Ние сме в бъдещето“ * Елена Николова – „Изглежда сте надникнали в бъдещето!Натам сме тръгнали и сами се тикаме […]

Някои истории идват директно от живота, а някои са отражение на представите ни за него. Без значение дали сюжета ни кара да плачем, да се смеем или дори буди в нас чувство на погнуса, ценно е ако ни накара да почувстваме. И понеже нерядко в историите се появяват чудаци с налудничави идеи как да живеят […]

Натурализма в едно повествование винаги рискува да подразни сетивата и може би това е неговата цел. Ако историята бе представена в картина щяхме да говорим за абсолютизъм, но понеже формата е друга и изразните средства са други за реализъм винаги ще е трудно да се говори.  След като литературата не може да претендира за абсолютизъм […]

Вечният въпрос за баланса между формата и съдържанието винаги ще бъде на дневен ред не само защото е предмет на личното естетическо усещане на субекта, но и защото нравите и моделите на мислене през времето се променят. Аз винаги съм смятала, че съдържанието е много по-важно, а формата трябва да бъде предмет на постоянен експеримент. […]

Хората, които познавам лично и са прочели книгите ми понякога ми казват „Нека отгатна, тази или онази история е лично твоя по действителен случай.“ И им доставя огромно удоволствие като се усмихна сконфузено докато се чудя как да обясня, че са плод на фантазията ми и с мълчанието си потвърждавам това, което те отдавна са […]

Има места по света, където инициацията на възмъжаване – превръщането на момчето в мъж например – се осъществява чрез разрязване на фалоса по дължина. След този момент се приема, че това вече не е дете, но е завършен възрастен индивид готов да носи пълна отговорност за действията си. Ние днес наричаме от антропологична гледна точка […]

Биографична бележка Хелиана Стоичкова е родена през 1980 г. в София. Ежедневието й е изпълнено с разнообразни занимания като уроци по пиано, уроци по чужди езици, събиране на камъни, бягане от училище и прескачане на огради. Ако можем да й направим снимка в този период ще я уловим да наднича зад някоя ограда. Ех… Не […]

  Книга с разкази, Централно Управление Запознанства, автор Хелиана Стоичкова

книга с разкази Леко съм мъртъв, Хелиана Стоичкова

Детска приказка „Най-добрият приятел на човека“ включва 8 приказки за деца автор Хелиана Стоичкова илюстрации Луиза Хамел

В свободното си време освен с писане на разкази и приказки Хелиана има разнообразни занимания като ученето на езици. По необичаен и забавен начин. В момента фокуса е паднал над румънски език и е голямо забавление. Разбира се, че някои онлайн приложения правят ентусиазъма за учене на чужди езици на пух и прах, но за […]

Хелиана Стоичкова е родена в София. Завършва хуманитарна паралелка с разширено изучаване на литература и философия. В гимназията издава училищен вестник „Междучасие“ като в редакторския колектив са съучениците й Сибила Янева, Таня Трендафилова и други. Завършва специалност „Публична реч“ във ВИТИЗ през 2002 г. като междувременно учи задочно второ висше „Бизнесадминистрация“ в НБУ. В следствие […]