Хелиана Стоичкова

Илия Духлев се събуди и първото нещо, което докосна беше дистанционното на телевизора. На екрана се появи ведра и усмихната жена, която остави листове хартия пред себе си и заговори: – Добро утро, господин Духлев. Това е вашият персонализиран информационен бюлетин. Времето на вашата улица днес ще бъде прекрасно. Насрочено е орязване на клоните от […]

Доживях и това. От първо лице да разказвам какъв страхливец съм. Всички го правят, а мен ме е страх. Все едно света ще свърши. Чувствам се така сякаш не ми стиска. Ми не ми стиска, какво да направя. Доктора ми казва „Не се притеснявай, бе, човек! Само малко ще го резнем…“ а аз се шубельосвам […]

Тръгвам за работа сутринта и гледам всички тези доволни хора. Носят се като малки облачета във въздуха и въобще не се замислят какво зрелище са. Някои са закачени за въжета, а по-богатите имат обувки с тежести. Откакто щата обяви, че гравитацията ни убива половината народ реши да живее вечно и се нагълта с прословутите хапчета […]

Откак монтирах перка с електрическо моторче на кръста на бабата и тя полетя като един много луд Карлсон съм отново безработен. Зет й ме извика и с крясъци ме уволни. Какво да кажа, иженер съм. Винаги търся лесното съпротивление. Като имаме баба наблъскана с антигравитони с тегло от 20 грама защо пък да не лети […]

Васил поиска сметката в ресторанта и преди да си тръгнат собственика, който му беше приятел, дойде да ги поздрави. Поднесе едно карамфилче на Ася. – За най-любимите ми клиенти. Благодаря ви, приятели. – Храната беше превъзходна! – Ася затрепка с мигли и по лицето й се появи онзи естествен руж, който не може да бъде […]

Бебето се роди леко и безпроблемно. Вече втори ден двамата братя близнаци празнуваха и като си прибраха булката и бебето от болницата съпругата на Свилен се засуети около снаха си. Двете занесоха детето в спалнята и братята останаха сами. Свилен вдигна поредна наздравица за детето на брат си след като за двайсет и шести път […]

Двете момчета изтичаха покрай сивата постройка и като спряха на една от вратите Шарко ловко отключи вратата и се пъхнаха вътре като я затвориха. Попаднаха в складово помещение пълно с бидони, туби и чували. – Виж само колко химикали. С тях обработват месото на прасетата, след като ги заколят за да не се разваля. – […]

Лора сложи чантата си на рамо и като хвана малката Никол за ръката огледа апартамента за последен път. Ообичаше този град, обичаше майка си и баща си, но повече обичаше него. Обърна се и като заслиза по стълбите усети как някаква тъга напира в гърдите й. Не беше много сигурна дали е тъга или е […]

След като детето и жената паднаха от влака Стефан изпадна в шок. Виковете на контрольора му подействаха алармиращо и в момента, в който видя възможност той скочи още в движение. Но този импулс да се спаси от грозящата го мъст на съпруга на Лора или в най-добрия случай да лежи в затвор за двойно убийство, […]

Той се размърда и като се обърна видя разтревоженият поглед, с който жена му го гледаше. – Как може от едни комари лаймска болест? Добре ли си? – Ами… Чувствам се отпаднал. Нямам сили. – Изпий това. Доктора каза, че ще ти мине. Ти си много силен. Дай да видя петното. Той се обърна и […]

– Господине! – Дилян чу глас зад себе си докато слизаше от автобуса. – Внимавай със знаците и следвай червените табели! Дилян кимна на шофьора и не можа да разбере това приятелско предупреждение ли беше или някаква закана. Не беше идвал в столицата от поне 15 години и не можеше да разбере от какво се […]

В поредицата с разкази ще открием истории от ежедневието, които са много близо до нас като дискурс. Много често те ходят по познатата ни пътека на ръба на абсурда и част от тях имат подигравателен или метафоричен смисъл. Но освен тях в поредицата с разкази имаме и няколко други реалии, които се появяват постоянно като […]

Разказа „Реквием в D Minor“ е част от поредица от 3 истории, които са в сборника „Леко съм мъртъв“. Но това, което е по-специално при него е, че той беше написан по искане на Татяна Миланова за да бъде съживен един от персонажите. Когато й разказах какво се случва в първия разказ „Формуляр номер 5“ […]

Този разказ е част от книгата „Заедно под Слънцето“ и в него се разказва за „стария пират“, който плава през морета и океани в продължение на доста години и то седейки в хола си. Когато оригиналната история „Пирати“ се появи в първата ми книга с разкази аз само загатнах, че има такъв човек. Човек, който […]

 „Не ме интересува какво ще правиш – това детенце в историята трябва да оцелее. Съживи го. Върни го.“ Каза ми Татяна Миланова като пътеводна светлина, която огря продължението на историята. „Не може така“ – допълни и аз изпълних желанието. Новият разказ, който се явява продължение на историята с влака е готов. И въпреки, че е […]

Правим хиляди неща за да стигнем до мястото, на което ще се чувстваме щастливи. Ровим в една голяма септична яма с надеждата, че ще получим няколко дни почивка под Слънцето. И затова историята Бубарак има колкото банално ежедневен характер толкова и съвсем концептуален. Какво щеше да бъде ако не сме склонни да ровим една септична […]

Антиутопията не се появява случайно. Тя обикновено е отговор на някакво обществено явление, което се оценява от автора като неморално, погрешно или дълбоко нехуманно. При нея несъществуващото е в опасен танц с реално съществуващи неща и най-малкото тя използва тази схема за да постави удивителен знак над явление, което спокойно може да отида в крайно […]

Неортодоксално е една от любимите ми истории. В нея се опитах да представя дали метафора, дали реалност- но потребността ни от определени връзки, които изграждаме с хората. Някои от тях по-маловажни, други доста важни за нас. Дали тези връзки са само емоционални или имат и телепатична сила над нас… Кой знае, и дали е необходима […]

Тази история е естествено продължение на „Фикус, но не бенджамин“, която излезе в сборника с разкази „Кабинковият лифт“. Там фикуса е по-скоро усоен и страховит. Но и той като всички други успя да си намери мястото и попадна сред приятели. Настроението му се подобри и се оказа, че има едно нещо, което го прави щастлив […]

Дилян взе слушалката в ръка и набра номера. Залата беше празна, толкова празна, че сякаш високия таван бе като капак на тенджера и той, сам самичък в това огромно пространство бе като един картоф търкалящ се наляво на дясно в очакване да се появят и другите съставки на ястието, но по това време на нощта […]

Последната книга с разкази е завършена  и е в редакция. Въпреки, че и в нея има определен вид сюжети книгата ми се струва ведра. Но понеже имаше толкова много кукички пуснати на различни места и в нея и в другите книги с разкази реших, че е време да завържа част от въженцата в романа „Общества […]

Докато пишех книгата „Централно Управление Запознанства“ й бях сложила заглавие „Семейно щастие“, защото този разказ е всичко, но не и семейно щастие. Когато книгата отиде за редакция Алберт Бенбасат каза, че му харесва идеята, но повече му харесва заглавието „Централно Управление Запознанства“. Този разказ е много ведър, пълен е с много добро чувство и в […]

Веси беше седнала на пода в кухнята и ровеше в чекмеджето с продуктите под фурната. Отвори да търси леща, защото искаше да направи супа и видя два пакета с леща. Зарадва се. Вдигна единия пакет и под него видя пощенски плик. Взе го и като го отвори видя, че вътре има някакви писма. Любопитството надделя […]

В книгата Леко съм мъртъв има и истински истории. Те са се случили на хора, които са ми ги разказали и е неверояно как ппонякога редактора ти връща текст и ти казва „Това звучи абсолютно недостоверно“ и ти посочва съвсем реална случка извадена от реалния живот. Тъмната страна на Луната – приключение с положителен край. […]

Бъдеще, минало, настояще. В малката си чантичка съм събрал всичко, което човек може да поиска и не би искал да загуби. Събирам ги старателно. Взимам си от всеки който каквото ми даде. И от мъжа, който не обича фантастика, но всеки ден я живее. И от жената, която не обича съвременния свят, но активно се […]

– Име? – Докторът го погледна над очилата си и като видя ироничната му физиономия хвърли поглед към специалният асистент. Специалният асистент вдигна палката си и като я допря в гърба на Михаил, побутна го лекичко напред. А с другата ръка подаде на доктора документите на Михаил. – Веселото Зайче Петров. – Бихте ли поканили, […]

Съдържание на книгата „Леко съм мъртъв“ Към магазин Необичайно вдъхновение Леко съм мъртъв Змийска кожа Поздрави от Марчето Тайните служби Дълга разходка в парка Формуляр номер 5 Приятелите Което си е мое Коефициент на доходност От другата страна Порасна ли чушката Порталът Много преди да отворят портала Карамфилче за дамата Сантименти Тъмната страна на Луната […]

Съдържание Диагонал.Черно.2.  Път с предимство Романтик Неортодоксално Заедно под Слънцето Пътят към щастието Далекогалактическо съобщение Казино роял Приятелче Дланите на татко Проверка Чакалнята Грахът ми е сърдит Новите асансьори Топло сърце Богатства Всеки според аршина му Ноевият ковчег Нов човек Спасителна капсула Пианде Баркод Дяволското гърло Интермедията свърши Удостоверение Императора Слънце Изненада Искрено и грозно […]

Райна затвори бавно вратата и с тихи стъпки отиде до кухнята, където отвори второто чекмедже, извади кутия с хапчета и си взе едно розово. На кутията пишеше „Първа помощ“, а хапчетата вътре бяга разделени на сектори по цветове като на всеки сектор пишеше „главоболие“, „силен стрес“, „високо кръвно“, „силна болка“ и т.н. Тя отиде до […]

Цвети влезна в кухнята и се загледа в мивката. – Мило… – заговори тя без да се обръща към съпруга си. – Тук най-накрая се зароди нов живот. – Моля? – той усети нотка на подигравка и мигновено се ядоса. – Сега какво? – Не, че нещо. Нали знаеш дупката в плота, която стана от […]

            Вървя си през гората с моя кон и чувам аз внезапен стон. Коя ли дама в нужда изгоряла така зове за помощ в тази яма.   Кога поглеждам дамата и плаче – Моля те да ме извадиш. Уморих се вече. Гледам я засукана и напращяла като коприна нежна, кожата […]

Тя беше вече на 5 и си имаше любимо момченце в детската градина. Тихомир. Той беше висок с руса коса и сини очи. Вероятно някой ден щяха да се оженят. Беше му измислила кодово име, но не го каза на никой, защото беше тайно. Тихомир имаше много колички и понякога й даваше да си играе […]

Вселенската академия всяка учебна сесия изпращаше студенти на изследователски мисии. Този път при тях бяха на обучение голяма група от индивиди с размери на молекулярно ниво. Те бяха много, бяха упорити, бяха малко шашави и прекрасно се справяха с хаоса на квантовата физика. Да го кажем съвсем честно бяха едни от любимите ученици в академията […]

Снимачният ден беше започнал преди часове, но главната актриса все още се суетеше около коня. – Сергей, – заговори асистент режисьора – тя не може дори да се качи върху коня! Така не може да се работи. Пет човека го държат и тя не иска да прави каквото й казваме! – Ой, ой, ой… – […]

Жоржета имаше сериозен проблем. Беше поканена на моторната лодка на своите приятели Васко и Джули на разходка в морето. Разбира се, всички наричаха лодката яхта, защото така беше модерно. Но проблема й се състоеше в това, че притежаваше 450 грама злато, които не посмя да остави в София в апартамента си и взе на почивката […]

Г-н Гергов влезе в магазинчето за плод и зеленчук на улица Асен Златаров и се завъртя между хората. Търсеше си най-интересния нос, търсеше нос, който да не му е така пределно ясен както всички останали. Внезапно се спря до една жена и започна да й говори: – Вие, госпожо, знаете ли какъв уникален нос притежавате, […]

Я виж, я виж къде е планината. Не е толкова далече, още помня аромата й. Още мога да усетя влагата й. Като в приказен сън баба ме чака на портика, а козичките надничат някъде зад нея. Виждаш ли я? С белите й коси и добрите й очи. Обича всички животинки, обича цветята. Гали ги и […]

Планината винаги е била красива. Въздуха чист, тревата свежа. Двамата братя овчари свалиха поясите си и докато единия нареди огъня другия отиде да нагледа овцете. Чу се свиркане и кучетата дотичаха доволни, защото скоро беше вечерята. – Слушай, Геш, стига боб. Дай нещо за ядене. – Е ся ще доведа едно мъжко.. – провикна се […]

Пингвина седеше на тротоара с разбита глава и бършеше сълзите си. Наистина го болеше, но как щеше да успее без да го боли. Кръвта се стичаше на вади по лицето му и разнебитеният му вид беше направо страховит. Той загаси цигарата, стана и се приближи към стената. Върху сивата мазилка имаше малко червено петно с […]

Когато чичо Величко разбра, че си отива от тоя свят той си пожела да го кремират с надеждата, че така духа му винаги може да бъде близо до прахта му. Някак обичаше се и искаше да остане близо до себе си. Изпълниха волята му и го занесоха в къщи като поставиха урната под любимата му […]

Вихрен отиде да остави един фар на свой приятел, но той беше зает и го помоли да го занесе в работата на жена му. Като видя приятелско лице Стела се подпря на бюрото си и въздъхна тежко: – Скъпи приятелю, имам нужда да се наспя. – тя се хвана през очите – Наистина ако си […]

Валери се спря на няколко метра от входа, който си беше набелязал и се загледа в нея – онова красиво момиче, което се носеше щастливо с красивата си усмивка. Веднага я позна. Нямаше как да не я познае. Вече няколко пъти я засичаше. Веднъж я видя в парка да кара кънки, веднъж я видя в […]

„Абсурдите на Гана По“ 2001 г. съдържа 36 разказа. Редактор и рецензент на книгата е Алберт Бенбасат. „Абсурдите на Гана По“ е с формат 60/80/16 и съдържа 6 печатни коли. Графиката в рамка на корицата на книгата е от художника Фам Чунг, а оригиналът е собственост на Алберт Бенбасат. Едноименният разказ от книгата е публикуван […]

Тя отвори вратата на колата и се сопна много раздразнено на някой от другата страна: – Виж, днес ми е скока. Разбирам, че имаш нужда от помощ, но мисля, че едни риби могат да изтраят два часа без мене. И знаеш ли какво? Престани да ми звъниш за всяка дреболия! Отваряй интернет и започвай да […]

Треньора на младежкия футболен отбор Славия излезе от игрището наистина ядосан. – Къде е оня синковец?! – викна към няколко момчета и те му посочиха новата пристройка със залата. Той се отправи натам и като мина през топлата връзка между административната сграда на стадиона и залата и се спря до вратата. Любимият му играч отново […]

Стоил слезна от камиона щастлив, че ще види момчето си. Сина му беше в казармата в Сливен и много се зарадва, че го изпратиха с камиона до Бургас та му се удаде възможност да мине да си види момчето. Но още щом сина му излезна видя, че нещо не е наред. – Как си, бе […]

Книгата „Кабинковият лифт“ излиза през 2018 г. с промяна в заглавието. Работното заглавие беше „Бубарак“, но след промяната на някои от разказите в нея се появи и новото й име. Съдържа букет от разнообразни разкази, които имат различно настроение и се случват в различен отрязък от време. Затова в нея се срещат минало, настояще и […]

Вървя през улиците угнетен от празнотата, която всичкия този цимент е затворил в лапите си. Гледам дърветата – живинка даваща сянка, но хората, които минават покрай мен ми се виждат празни от съдържание. Нямам нищо против хората. Просто не ме интересуват. Затова решавам да отида на пазара да си купя чушки. Пазаря се дребнаво с […]