Нищо не е твърде лично
В свободното си време освен с писане на разкази и приказки Хелиана има разнообразни занимания като ученето на езици. По необичаен и забавен начин. В момента фокуса е паднал над румънски език и е голямо забавление. Разбира се, че някои онлайн приложения правят ентусиазъма за учене на чужди езици на пух и прах, но за лично удоволствие може да се направим, че не знаем за тези приложения. te vreau lunga mine, est dragustea mea… Румънския език й става все по-драг.
Освен чужди езици Хелиана обиче да учи и понятия от различни области – термини случайно изпадащи както от ежедневието, така и от речниците. Защото ние боравим с понятия и колкото повече носим със себе си толкова повече понятия изкачат като непознати. Разбира се всичко това е много тайно, никой не трябва да разбира. А Хелиана има доста речници.
Освен с учене… Невероятно, но факт! Хелиана обича музиката. Свири на пиано, но вместо пиано има китара и саксофон, на които не може да свири. Всеки изчуруликва от време на време и си купува плоча при положение, че няма грамофон. А, да. Има стотици плочи, но няма грамофон.
Освен плочи, Хелиана има и много марки. Няма никаква представа дали са ценни, но със сигурност са красиви. И са подредени по красота. Филателистите да не се смеят. Има и такива като Хелиана.
Хелиана има приятни завидни познания в областта на растенията, които опровергава всеки ден като не си полива цветята. Сигурно се надява, че и те са пълни с консерванти, но явно не е точно така. Наскоро изяде истински домат. Остана изненадана от вкуса. Да не повярва човек. Пак дойдоха времена, в които ги ядем зелени.
Но за да уравновеси лудостта, която извира на вълни, се катери по покривите на хората. Грешка, това беше тайна…
Кратка биография
Хелиана Стоичкова е родена в София.
Завършва хуманитарна паралелка с разширено изучаване на литература и философия.
В гимназията издава училищен вестник „Междучасие“ като в редакторския колектив са съучениците й Сибила Янева, Таня Трендафилова и други.
Завършва специалност „Публична реч“ във ВИТИЗ през 2002 г. като междувременно учи задочно второ висше „Бизнесадминистрация“ в НБУ.
В следствие на практиката си като ПР на Съюза на Архитектите в България записва магистратура по „Връзки с обществеността“.
Във връзка с работата с като диалогист в българската продукция „Хотел България“ завършва специализация по Кинодраматургия. Впоследствие прави докторантура по Кинодраматургия с тема „Характеристика на атрактивния персонаж посредством речта му в Българското игрално кино.“ С научен ръководител Станислав Семерджиев.
През 2001 г. излиза първият й сборник с разкази „Абсурдите на Гана По“ с редактор и рецензент Алберт Бенбасат.
По време на специализацията по кинодраматургия излиза от печат втората й книга „Магарето и Петела“ като пиесата е издадена под псевдоним Кармела де Риверс и Хелион.
През 2018 г. излиза сборника с разкази „Кабинковият лифт“.