нови книги

За света на Портала

Posted on by admin
В поредицата с разкази ще открием истории от ежедневието, които са много близо до нас като дискурс. Много често те ходят по познатата ни пътека на ръба на абсурда и част от тях имат подигравателен или метафоричен смисъл. Но освен тях в поредицата с разкази имаме и няколко други реалии, които се появяват постоянно като възможни варианти на бъдещето. Една от тях е наличието на Порталът.
Порталът е средство за транспорт, което отвежда всеки до желаната дестинация през една кабинка. В някои реалности има възможност да се излиза навън, но в други порталът те води от едно затворено пространство в друго без да можеш да преминеш физически по улица. Разрешено ти е да посещаваш само дестинации и адреси, които са вписани в картата ти и всичко това е в съотвествие с плана ти на потребление.
План на потребление. В новия свят има 15 плана на потребление и всеки един от тях осигурява определено количество екстри. От вида храна, който ти пристига сготвена в една кутия до това какви дрехи ти се полага да носиш. Но плана на потребление също така те задължава да ползваш определени линии с продукти, които ти се начисляват задължително и ти трябва да употребиш задължително.
Черни купони или скарабейчета – това са незаконни средства, които хората използват за да добият спестявания или притежания, които не им се полагат към плана. Те могат да бъдат търгувани незконно.
Възможните бъдещи реалии. В някои потоци на наратива бъдещето е представено като живот върху едно ледено кубче. На други места бъдещето е представено като свят, който има няколко успоредни на него утопични свята. В един от тях е и най-добрата му версия. Света на Лидия.
Черен вятър – това е нано технология, която се пуска по време на вечерен час за почистване на околната среда от вредни живи организми. Който остане навън по време на вечерния час бива убит от черния вятър.
Това са само някои от новите неща в света на Портала и те се просмукват през историите от книга в книга. От печат предстоят да излезнат още три сборника с разкази, в които ще има от дискурса на Портала. Това са „Заедно под слънцето“, „Вечерно купе“ и „Не искам нормален“.

за разказа „Старият пират се завръща“

Posted on by admin
Този разказ е част от книгата „Заедно под Слънцето“ и в него се разказва за „стария пират“, който плава през морета и океани в продължение на доста години и то седейки в хола си. Когато оригиналната история „Пирати“ се появи в първата ми книга с разкази аз само загатнах, че има такъв човек. Човек, който е избягал толкова далече от проблемите си, че е изгубил досега с реалния свят. Семейството му плава заедно с него за да не признае, че особеното му поведение е извън норма. Но в първата история не казахме какво се е случило за да се потегли на този дълъг път.
Сега 20 години по-късно в новият сборник с разкази получаваме не просто причините за неговото бягство от действителността, но и срещата му с ужаса, който го измъчва. Ужас, който е преминал през страха и го е запратил на дълго и тихо пътешествие в търсене на прошка или на нещо друго. Но колко често другите се обединяват около една обща идея да помогнат на един човек да се върне към себе си? Колко често хората превъзмогват ужасите на собственото си страдание за да подадат спасителна ръка? И толкова ли е трудно да бъдем щедри към другите във вниманието си и съчувствието си, когато те са потопени в някой ужас?
Старият пират се завръща е история написана за да покаже, че не е невъзможно да превъзмогнеш гняв, страдание и дори чувства като това за мъст или вина. Достатъчно е да си подаваме ръка едни на други. Защото повечето хора са по природа добри.

За продължението на разказа „Пътят към щастието“

Posted on by admin
 „Не ме интересува какво ще правиш – това детенце в историята трябва да оцелее. Съживи го. Върни го.“ Каза ми Татяна Миланова като пътеводна светлина, която огря продължението на историята. „Не може така“ – допълни и аз изпълних желанието. Новият разказ, който се явява продължение на историята с влака е готов. И въпреки, че е по действителен случай, в който краят е фатален и за майката и за детето литературата може да си позволи да коригира хода на събитията. Тя не е история, тя е художествена измислица. И в нашата художествена измислица един мъж ще постави живота си в опастност за да се опита да спаси едно дете. Така трябва. Така е редно. Детето трябва да живее. Мъжът, ако трябва ще си отиде.
Защото без идеалите и ценностите си не струваме нищо.
Част от книгата „Заедно под Слънцето“

Форма и съдържание

Posted on by admin
Вечният въпрос за баланса между формата и съдържанието винаги ще бъде на дневен ред не само защото е предмет на личното естетическо усещане на субекта, но и защото нравите и моделите на мислене през времето се променят. Аз винаги съм смятала, че съдържанието е много по-важно, а формата трябва да бъде предмет на постоянен експеримент. Защото едно съдържание представено по различни начини може да предизвика и различна нюансировка в усещанията на субекта докато формата е предмет на игра и търсене на най-адекватните начини за представяне на съдържанието. Това само по себе си предполага експеримента и всяко ново решение е опит за добиване на разнообразие и нюанси. Защото ако формата е предмет на основното ни внимание тогава говорим за едно по-концептуално изкуство, което иска да говори основно през избраната стилистика. Какво казва е на по-заден план.
И от това разсъждение следва следното. Някои творци избират форма, която се харесва и през една и съща форма представят някакво съдържание – къде по-оригинално, къде по-конвенционално, но при всички случаи предсказуемо, защото формата ще предполага определен набор от похвати, определен набор от стилистични модели и това ще прави крайните резултати не само лесно съпоставими, но и лесно разпознаваеми, защото присъствието на твореца става много силно. Присъствието на формата става много силно и съдържанието ще се съобразява постоянно с нея.
Така твореца възпитава в онези, които ще се докоснат до изкуството му модел, който те да възприемат винаги каго успешен. Възпитава рецепторите им да приемат подаденото съдържание по един и същ начин и те хаесват това, защото могат да се отдадат на наратива в рамките на предсказуема структура.
Това, което аз харесвам е съдържанието да е водещо и постоянно да търси своята форма. Дори от първият път да не оцели най-доброто си превъплъщение съдържанието е причината да се търси форма и всяко откриване на варианти на формата се явява обслужващо на това какво искам да кажа, а не дали ще бъде разпозната стилистиката. Винаги съм мислила, че наратива трябва провокира четящият, а не да го превъзпитава в определена стилистика. Или по друг начин казано гледам на наратива като на отворен и давам всяка възможност за интерпретация като се стремя да избягвам форматирането да бъде принудилно в една стилистика. Така наратива е повече игра и провокация.
И винаги, когато разсъждавам за формата и съдържанието се сещам не за онези истории, които са се получили добре, а за онези истории, при които съдържанието е добро, но не е успяло да открие своята най-добра форма. Приемам ги като предизвикателство към себе си и въпреки, че могат да бъдат отпечатани във варианта, в който са се появили, те ще продължат да търсят своето по-добро презентиране. Независимо дали то ще се появи скоро или след години.
Отворената система дава на читателя възможност да гледа повече в собствените си оценки и собственият си начин на мислене и го освобождават в някаква степен от ангажимента на стилистиката или жанра. Дали сюжета е фантастичен, опит за реализъм или фентъзи на този етъп няма значение, защото съдъжателният план скача от метафора в метафора и може да даде много повече от нещо, което ти е казано директно, описано, обяснено, сдъвкано и предъвкано хиляда пъти в наратива.
Това е и причината да харесвам късата форма. Тя е като изстрел. Поема в някаква посока и оцелва тялото на темата за размисъл. Субекта е този, който ще направи окончателната оценка това тяло заслужава ли да живее или трябва да умре. Той е този, който на базата на набелязаната тема може да прецени дали вътре има метафори, до къде стигат те, дали наратива е алитерация, дали е хипербола, дали е изобличителен или целта му е проверка на личния морал.

За антиутопичните сюжети

Posted on by admin

Антиутопията не се появява случайно. Тя обикновено е отговор на някакво обществено явление, което се оценява от автора като неморално, погрешно или дълбоко нехуманно. При нея несъществуващото е в опасен танц с реално съществуващи неща и най-малкото тя използва тази схема за да постави удивителен знак над явление, което спокойно може да отида в крайно проявление на нихилизъм или каквато и да е друга форма на социална дисфункция.

Антиутопията не е проект за свят, тя е свят сам по себе си достъпен през фантазията. Лесно се разпознават и препратките и хиперболите и метафорите, защото те извират от ежедневни и социални проблеми. При антиутопичните сюжети като „Формуляр 5“ например, метафората чрез хипербола е изведена до антиутопия. Но в действителност поради наболели социални проблеми мнозина биха поспорили и биха дефинирали този сюжет не само като реален, но и без капка метафора в него. Това се дължи на дискурса в който се намира четящият докато чете произведението. Днес този сюжет е повече хипербола. След двайсет години мога да предположа, че ще бъде разглеждан като антиутопичен.

Повече за новия сборник с разкази „Централно Управление Запознанства“

Posted on by admin

Докато пишех книгата „Централно Управление Запознанства“ й бях сложила заглавие „Семейно щастие“, защото този разказ е всичко, но не и семейно щастие. Когато книгата отиде за редакция Алберт Бенбасат каза, че му харесва идеята, но повече му харесва заглавието „Централно Управление Запознанства“. Този разказ е много ведър, пълен е с много добро чувство и в крайна сметка отразява точно обратното на разказа „Семейно щастие“, а именно желанието ни да бъдем с правилните хора. Да обичаме, да се чувстваме добре вкомпанията на другите. И затова с охота се съгласих да сменим заглавието. Мисля, че е прав и се радвам, че и двата разказа му харесват.

Книгата съдържа 40 къси истории и скоро ще излезне от печат. Беше много приятно това, че той предложи да махнем 5 от разказите като каза, че не са на нивото на останалите истории. Отново се съгласих и написах нови 5 истории – много по-динамични, много по-сърцати и в някаква степен по-положителни. Радвам се, че с негова помощ успяхме да направим сборник с разкази, които е по-добре подбран и по-добре подреден от работния си вариант.

Не е случайно, че Алберт Бенбасат е редактор на тази моя четвърта книга. Той беше редактор на първият ми сборник с разкази „Абсурдите на Гана По“. Той прочете всичко, което бях написала, подбра ги, подреди ги и даде старт на моето пътешествие в света на писането. Въпреки, че това е първа книга и в нея няма дълбочината на следващите, тя е много важна за мен. Защото заради тази книга се запознах с Радой Ралин, Христо Бойчев и много други писатели, драматурзи и творци които ми казаха, че виждат огромен потенциал в мен. Спомням си, когато участвах в конкурса „Южна Пролет“ в Хасково Никола Радев, който беше председател на Съюза на Писателите каза – „Тази книга е по-особена от останалите. Тя показва появяването на нещо ново. От този автор или няма да стане нищо или ще стане много голям писател.“ Това бяха неговите думи и аз ги запомних. Избрах си да стане второто. Времето ще покаже.

Когато Радой Ралин чете „Абсурдите на Гана По“ ми каза, че имам нужда живота да ме попари малко за да се появят сюжетите – е, появиха се сюжетите. Благодарна съм за всяка дума и за всеки съвет, който получих от тези хора. Когато ми върна първия ръкопис на „Централно Управление Запознанства“ Алберт Бенбасат написа на първата страница – „Ти си нешлифован диамант“. Мисля да си го запазя това копие.

Искрено се надявам този сборник с разкази да ви хареса. В него се появи онази дълбочина, която търсехме. И се надявам в следващите ми книги да се задълбочи още повече.

Детски приказки, децата ги харесват

Posted on by admin
Ах, че приятно! Децата в детска градина прекъснали учителката и казали – Дали може да спрем да четем Мери Попинс и да ни прочетете пак приказката за кучето. Моята приказка…
Децата са вълшебна аудитория, но са много честни и директни в оценката си за литературата. Особено в модерният свят, в който има толкова много забавления за тях това е една много мила и висока оценка.