препоръчано

още коментари от читатели

За разказа „Змийска кожа“, Хелиана Стоичкова  
*
Милен Върбанов „Хареса ми!“

*
Hristin Stafunski „Даровитото ми хлапе !Чудесен разказ !“
*
Вили Лалкова „Много ми хареса разказа.“
*
Petrova Petrova „Много ми хареса…“
*
Янко Яновски „Браво продалжаваи всъщия дух сладуранке“
*
Геви Тодорова „Хубаво пишеш, хубаво, хубаво..“
*
Georgi Stoichkov „Чудесно. Жалко то е, че това си е цялата истина. Браво.. Адмирации“

За разказа „Панчаревски блус“, Хелиана Стоичкова  
*
Динко Филипов „Разум,мечта,страсти…. Които надделее Важен е мига“
*

Григор Димитров – Страхотен е“
*
Стойко Стойков – „Водата правеше въздуха много свеж, а светлините на града бяха относително далече и се виждаха толкова много звезди, че ако размахаш ръка, можеш да ги разпръснеш в някакви невероятни картини“… като красиви мечти!“
*
Стойко Димитров „Здрaвей слaдурче продъжи с същия дух“
За разказа „Сладко от портокали“, Хелиана Стоичкова  
*
Динко Филипов „Пред химията на привличснето всички са безсилни.За сърцето няма писани закони,то никога не греши“
*

Yova Petrova „Хубав разказ. Но трябваше някой да оправи граматичните грешки.“
*
Petrova Petrova „Браво!“
*
силвия василева – „Прекрасни разкази“
*
Didi Antonova „Много,много ми хареса!“
*
Елена Николова „Прекрасен разказ- първа любов- неподправена и онази истинската, която идва с гръм и трясък по никое време в живота ти.Един млад непатил човек и един възръстен – всеки със своята сладка мъка!
Много ми хареса монолога на треньора! Накара ме да се замисля…
Браво на вас:)“
*
Аничка Кереева – Браво, беше истинско удоволствие, грабна ме!“
*
Николай Сотиров – Хубаво. Една идея, едно усещане, една възможна реалност. И най-вече никакво разводняване. Харесва ми.“
*
Красимира Христова „Приказки с неочакван край възхитително“
*
Димитрина Колева „Хареса ми,леко се чете,бързаш да разбереш развитието,
интересно.“
За разказа „Практичен човек“, Хелиана Стоичкова 

*

Стойко Стойков – Хелиана Стоичкова – Благодаря ти от сърце слънчево момиче! Няма безплатни илюзии…всичко на този грешен свят плащаме с парчета от душата си! За това душата боли, а сърцето плаче…“
*
Пепа Цветанова „Браво!“
*
Мария Маркова – „Хареса ми разказът! Продължавай мила да ни радваш“
*
Диляна Пейчева – „Много хубав разказ“
*
Valeriya Dimitrova – „Хубаво! Усмихва те и ти стопля душата! Не можем без любов, това е!“
*
Sergei Dudov –Много истинско!“
*
Благовеса Бързакова „Хубаво , интересно написано ! Прочетох го с удоволствие ! Браво момиче !“
*
Николинка Симеонова – „От много време не съм се чувствала толкова развълнувана,благодаря ви,докоснахте душата ми“
*
Цветомир Кодошовски „Какво ида напиша за похвала на автора ще е малко,страхотно разказче изпълнено със страс,любов и нотка на недоверчивост!“
*
Лиляня Стянева „Хубав ,поучителен и трогален разказ!За жалост това. е начин
На Живот!“
*
Венета Сотирова – Прекрасен разказ. Илюзия блян химера , както искаш го наричай виждам се в него , много ясно Благодаря ! Прогледнах може би !!!!!“
*
Gergana Kovacheva „Защо ли ми напомня за Малкия принц на Екзюпери?Той казва:Обичам да вярвам в миражи-въпреки че много добре знае какво е мираж.Много обичам този автор и намерих нещо общо с настоящия разказ.!“
*
Ирина Налбантова – Евала!!! Страхотен разказ“
*
Mariela Dimitrova „Дааам, те, котетата, умеят да разказват играта! Адмирации, много хубаво!“
*
Динко Филипов – „Делата,добрината днес малцина зачитат В тях е истината,щастието на сърцето и богатството на душата Сам да си ги пълниш е безценно“
*
Mimi Banova – „Нека всеки намери своята ИЛЮЗИЯ и да я съхрани в сърцето си до края на живота си.“
*
Галина Парушева „Така стават тези работи!В добрия смисъл разбира се! Някой, някъде чака да си намери половинката,за да се почуства цял.“
*
Марийка Костова – Няма нищо случайно в този живот …..“
*
Sirma Ivanova „Супер!!!“
*
Стойко Димитров –Хубaв рaзкaз зaхaрче“
*
Марина Николова – „Илюзия ли? Я стига _ направо си е истина..“

За разказа „Акваристката“, Хелиана Стоичкова 

*
Hristin Stafunski „Моето хлапенце е гений !“

 

  

За разказа „Разходка във гората„, Хелиана Стоичкова  

*
Петър Петров – „Много духовито, браво“

*
Гошо Петров – Много си талантлива Браво“
*
Anka Draganova „ЧУДЕСНИ стихове“
*
Ivelin Parfeonov – „Много готино е написано много ми допадна“
*
Ilian Ivanov „БРАВО !!“

*

Mariqna Kostova „Супер“
*
Велико Киров „СУПЕР !“
*
Росен Русев „Браво!“
*
Stoyanka Lazarova „Страхотно! Браво!“
*
Веси Калъчева – „Много хубаво написано ! Браво !“
*
Мария Маркова – „Супер си момиче! Браво“
*
Milco Milcev „Straxotna si“
*
Цветана Костова – „Поздравления“
*
Петър Лулчев – Страхотно. Бравоооо“
*
В. Мойнова „Браво бе момиче! Страхотно си го докарала!“
*
Snejana Kostadinova „Добро е“
*
Dima Dyakova – „Браво“
*
Slavi Tulev – „Има какво да коментираш но и какво да харесаш, усетих че не обичаш ревнивците в всякакъв аспект това те прави по възвишена в своите стихове, адмирации.“
*
Лиляня Стянева „Много е хубаво“
*
Даяна Мария „Супер!“
*
Diqna Pavlova „Дори в случая трябва да благодаря….“
*
Христинка Караандонова „Добро да“
*
Искра Кръстева „Супер“

Коментари от читатели

За разказа „Ябълка садена от татко„, Хелиана Стоичкова

Николай Сотиров – „Българският Оруел. За съжаление описва близко бъдеще. Когато Оруел описваше бъдеето като лице стъпкано от ботуш никой не му вярваше. Дами и господа завесата пада… Ние сме в бъдещето“
*
Елена Николова – Изглежда сте надникнали в бъдещето!Натам сме тръгнали и сами се тикаме нататък – чрез консуматорското ни мислене и продажни душици. И без значение дали се отнася за политиците, ние сами се носим по течението и никаква съпротива не оказваме щом не усещаме пряко да сме засегнати. Единствено роптаят тези които осъзнават, че промените рушат бъдещето на децата ни. Тъжно и болно е за жалост, Хелиана:(
*
Христин Сафунски – Когато един народ с вековна и славна история и традиции се превръща в жертвено агне поради собствената си глупост !
Дали това е предопределената ни съдба или все пак ще се вземем в ръце ?
Времето за мислене свърши, дойде време за действие !!

*
Маринела Иванова – Близкото бъдеще тук ,това е реалност в други страни …
*
Елена Кирилова – Не е далече и това
*
Петър Петков – До година две, така ще бъде и в България, след като само стоим…
*
Стоил Йочев – Това трябва всеки да го прочете и да се замисли … накъде отиваме …???
*
Ваня Йорданова – Много страшно,но със животните вече започна…и дума нейазахме!!!
*
Стефка Дафинова – Най-вероятно, това ни очаква. Проблема е глобален – навсякъде пари и власт !
*
Янчо Иванов – Даа,и козите,прасетата,че и Народа съсипаха!
*
Илиан Кирилов – Много силно, макар и тъжно! Благодаря! Звучи адски реалистично, да не дава Господ!
*
Лора Панайотова – Смеем се на разказа, ама НЕ МОЖЕМ ида си представим колко близо сме до ситуацията, описана в разказа….
*
Емилия Димитрова – Май на там сме трьгнали
*
Светла Янкова – На там вървим стремглаво.
*
Мария Романова – Това е ЕС който ни взе всичко
*
Пепа Конова – Това идея ли е. Гняв
*

За разказа „Ферма за свинско месо“, Хелиана Стоичкова

Илиан Кирилов – „Ако не е истина, не е и лъжа“. Поздравления, Хелиана! Имате силно перо, продължавайте все така!“
*
Петрова Петрова – Поздрави!
*
Милко Марков – Е чи оттдаватисе и това си е!!! Поздравления!!!“
*
Господин Панайотов – Добър разказ“
*
Иван Радев – Желая ви успех и за напред .Браво !“
*
Екатерина Дедева – Зловещо!“
*
Цветомир Кодошовски – Прекалено дълак разказ за неща случващисе от преди 25 години,но всепак адмирации!“
*
Вики ХД – Ужас и отврат….а разказът е много добре написан, дано обаче не се сбъднат ужасите в него…“
*
Виолета Радунчева – Звучи ужасно. Добре, че е само измислен разказ.“
*
Дафи Божилова – И това време ще дойде скоро, както е тръгнало.“
*
Маргарита Тенева – Имаш въображение,но много се притеснявам написаното да не стане реалност…“
*
Зафира Христова – Гледах филм на ужасите! Дано не стане реалност!“
*
Вяра Цанева – Уау! Страшно беше!“
*
Недялко Лесичков – Чудесно и аз така си представях бъдещите ферми!“
*
Янка Николова – Тръпки ме побиха от ужас – добре написано, но звучи ужасно.“
*
Христо Мезев – Спокойно! Един ден и месото ще се отглежда на „хидропоника“!“
*
Добромир Добрев – Пътуване в бъдещето.
*

За разказа „Лъжа и истина“, Хелиана Стоичкова

МФ – А продължение има ли?“
*
Цветомир Кодошовски – Браво казвам на човек дек го познавам,убавица си,намериме!“
*
Николай Николов – Майстора за малко да изспущи теслата от новината, става интересно“
*
Светослав Боянов – Браво, става интересно“
*
Милена Огнянова – Става заплетено. Чакам с нетърпение“
*
Светослав Боянов – Как ми се ще аз да съм този крадец а ти красавицата“
*
Стефан Найденов – Чакам продължение“
*
Стойко Димитров – Здрaвей зaхaрче стрaхотен рaзкaз“
*
Дарина Райчева – Аааа изпуснала съм романса!!!“
*

За разказа „От другата страна“, Хелиана Стоичкова

Ваня Харизанова – Чудесно чудесно“
*
Нядя Иванова – Браво.Много ме развесели рано сутринта.“
*
Роси Янакиева – Откачено. Готино.“
*
Виолета Радунчева –Харесва ми.“
*

За разказа „Необичайно вдъхновение„, Хелиана Стоичкова

Христин Сафунски –Благодаря за хубавия разказ, Хлапе !
Уникална си и всеки път, когато прочета нещо твое, изпитвам свобода на духа и емоционално удовлетворение ! Да си здрава и широко усмихната !“

*
Йълдиз Мехмедова –Благодаря за ведрото настроение,което ми стздаде Хели!Добро утро и спорен ден!“
*
Венета Ковачева –Уф, голямо напрежение! Пет пъти се припотих, докато ги чуя да изкудкудякат“
*
Ваня Тодорова –И на теб се е получило страхотно прекрасно момиче!“
*
Екатерина Дедева –Чудесен разказ! Добро утро и успешна седмица!“
*
Петрова Петрова –И на теб се получи страхотно!!! Поздрави!“
*
Николай Николов – Много мй харесва Вашата история „
*
Розина Ашахонаов –Хубав ден!!! Вдъхновението не ви е пропуснало:)))
*
Златка Атанасова –Пишете страхотно, но още преди да започна да чета, почвам да се чудя колко пъти ще срещна думите „влезна“ и „излезна“! Тук бяхте пощадили читателя само с едно „влезна“ . Умолявам Ви, изключете този паразит от речника си! Звучи толкова… „лизгаво“! Или да го приемем като визитната Ви картичка!
*
Йордан Попов –Здравей Хели! Прочетох с удоволствие разказа. Както винаги ми хареса. Във всяка история има поука, тук също. Една идея как се превръща в кошмар. Всички така грешим понякога, но не винаги края е щастлив.“
*
Стефан Мицов –В този разказ сте надминала себе си. Историята ме развълнува и ме върна към моето детство.
И баба ми имаше в двора си кокошки и аз много им се радвах. Какви ли не щуротии съм правил с тях, но това, което си сътворила, е прекрасно. Браво на теб! Ще станеш добра авторка на пиеси, които ще се гледат в много градове. Много се радвам, че си написала този разказ. Той показва дълбината на твоята душа, каква дълбока душевност имаш и каква доброта се е вселила в сърцето ти…!

*
Василка Нонцева –Добър ден. Благодаря за прекрасното творение.“
*

За разказа „Оранжева река“, Хелиана Стоичкова

Антоанета Славчева – забавно, приятно и поучително“

За разказа „Поздрави от Марчето“, Хелиана Стоичкова

Маргарита Стойкова – Прекрасно.Не съм се смяла така от сърце.Който го е написал,трябва да издаде книга.*
Златка Атанасова – Гениално! Но защо пак „влезна“ ???!!!
*
Иванка Станкова – Казвайте къде може да е намерим?
Уникална е,умирам от смях

*
Диана Георгиева – Жестоко!
*
Магделена Цурева – Страхотно! Ето това е женска солидарност. Като излезе книгата Ви, моля да пишете.
*
Ели Иванова – Ей на това му се вика женска солидарност. Имах едно такова гадже, без майтап…как не съм се сетила…
*
Тодорка Иванова – Прекрасен разказ!Истина и шега.Браво!
*
Мими Манчова – За жалост повечето мъже са такива.И спасението е да си плюеш на петите. С усмивка четох и благодаря.
*
Дарина Тодорова – Умно
*
Росица Петрова – Яко!
*
Роси Пенчева – Страхотно !
*
Ваня Райчева – Ехааа,уникално
*
Йорданка Богдева – Браво!
*
Мариета Маринова – Много яко,оригинално,абе,смях се от сърце!
*
Петя Николова – Смях се от сърце! Чакам книгата с нетърпение! Леко перо и много здраве!
*
Даринка Мечкарова – Хахаха…женска солидарност! Страхотна е !
*
Цецка Атанасова – Много е добър,хареса ми.
*
Лина Грозева – Невероятна сте! Толкова се смях! Прочетох и други неща от Вас, много ми хареса всичко!
*
Невяна Калчева – Чудесен. С удоволствие бих прочела цялата книга!
*
Венцислав Шекеров – Литературната героиня Хелиана Доля Морени е надарена с други способности,но Вие определено имате талант.Продължавайте и развивайте потенциала си.
*

*

Христин Сафунски – „Тъй като твърдо вярвам в Реинкарнацията, съм убеден, че ти, момичето ми си Стар Дух, изпратен с определена Мисия в настоящия Живот !
И верният ти прочит дава на хората упование, надежда и вяра в Доброто начало и по-щастливия живот, който така или иначе ще бъде извоюван !
Да бъдеш обичана и ценена !“

 

За разказа „Черни стъпки“, Хелиана Стоичкова

Стефи Георгиева – Не може така да свърши! Защо е тази ненавист? Може да са си чужди, но чак такава омраза..Мръсният характер допуска мръсотии, но това е светотатство-съдбата на едно дете! Защо? Лошотия? Завист? Липсва ми мотивация….
*
Николай Сотиров – Stefi Georgieva Мотивацията е спомената нееднократно. „Защото мога“ Има много хора за които това е повече от достатъчно. Ако до сега не сте срещали такъв сте щастлив човек.
*
Геви Тодорова – Много хубав разказ, но дай малко по ведър край да има.Става му много тъжно на човек.
*
Николай Сотиров – Много добър разказ. Чудесно щеше да е ако можеше да се нарече гротеска, но за съжаление е доста реалистичен.
*
Маринела Иванова – Тук ще има нужда от продължение
*

За разказа „Избор“, Хелиана Стоичкова

Нина Бинева – Чакаме трета част с близнаците
*
Еленка Костова – Браво !И аз чакам продължение
*
Румяна Малинова – Страхотно! Искам продължение.
*
Светослав Боянов – Супер това е разказа по мое предизвикателство
*
Дарина Райчева – Искам да стане книга! Грабна ме изцяло разказа!!
*
Росица Коджеманова – Браво , момиче чакам с нетърпение продължението, дано е по скоро. …потапям се в разказа ти и забравям всичко
*
Петя Цветанова- Става все по -заплетено 🙂 . Хайде, чакаме следващото продължение
*
Драгомира Атанасова – Е, сега ще чакаме продължение…
*
Евелина Делчева – Чакам продължение
*
Мира Попова – Чакам с нетърпение продължението
*
Деси Стойчева – И после?
*
Петрова Петрова – Чакам….
*
Стефи Георгиева – Искам още!
*
Стойко Димитров – Здрaвей Хели срaхотно е
*
Вера Баркова – Нека има продължение
*
Рая Ешкенази – Все по-интерестно става…следва продължение…НАЛИ!
*
Стефи Георгиева – Моля те, накарай го да събере кураж и да и разкаже макар и част от истината! Интересно как ще реагира тя?
*
Хелиана Доля Морени- Край, и аз се зарибих на този разказ. Главният герой май е зодия стрелец!
*
Сабина Величкова – Нека стане книга

За разказа „Добър вечер, добро утро…“, Хелиана Стоичкова
*

Ilian Ivanov – Уникален талант си Хелиана ! БРАВО .
Умна талантлива със природна красота събрана от красивите цветя ! И никога не сваляй усмивката от лъчезарното си личице , че със нея грееш по ярко и от слънце на небе .“
*
Pepa Petkova – Много хубаво!Браво!“
*
диана мавродиева „Чудесно, чудесно, чудесно“
 За разказа „Кон на F3″, Хелиана Стоичкова
*

Соня Стоичкова „Страхотно се забавлявах. Чудесен е.“
*
Йордан Попов „Започвам с това, че съм възхитен от разказа, който си написала по провокация от мен.Прочетох го с голямо удоволствие и наслада. Третира се темата за живота след смъртта, за това че не знаем, но вярваме, че се случват хубави неща на нашите души. Хареса ми и това, че чистотата се получава от изпадане, отърване от материалното и още много други идеи и виждания могат да се хванат в написаното. Ясно е, че всеки автор има стил на писане, твоя е много интересен, защото го усещам директно с душата си, даже ако стана , когато стана дух, ще го разбирам без да го чета, просто по интуиция. Впечатляваща е концепцията за написването по темата. Все едно ти дават картофи, ориз, олио, пресни подправки и ти казват, готви. Храната от това е станала прекрасна. Безкрайно обичам малките философски похвати в писането, зависи и кой е адресата. Разказа остава отворен за разсъждение, но изводите и заключенията може да си прави всеки според, знанията си и моралните си ценности и разбирания.Благодаря ти за уважението и вниманието, с което се отнесе към мен.“
За разказа „Перука от пари“, Хелиана Стоичкова
*

Светослав Софрониев „Красота без думи“
*
Tencho Valchanov – Благодаря ! Хареса ми !“

*

Tencho Valchanov „Пожелавам ти – Никога да не оставаш без идеи и думите да идват сами при теб !!!“

 За разказа „По френска рецепта“, Хелиана Стоичкова
*

Соня Стоичкова „Чудесен разказ. Впечатлена съм от изграждането на образите. Някак си, си ги представих как изглеждат.“
*
Лиляня Стянева – Хубав разказ с логика!“
*
Hristin Stafunski „Хели, талантливото, обичливо дете ! Аз си му викам Хлапето !
Сега бих добавил – моето Хлапе!“
*
Стойко Димитров „Здрaвей Хели, уникaлно“
 
 
За разказа „Изгряващо слънце“, Хелиана Стоичкова
*

Nevenka Gancheva – ПРЕКРАСНО!“
*
Kapka Marinova „Прекрасно е!“
*
Жана Обрешкова – Страхотно браво така е добрина“
*
Мария Александрова – Прекрасен и поучителен разказ“
*
Ivanka Nankova „Докосващо! Благодаря!“
*
Дияна Христова – „Страхотно!“
*
Лиляна Георгиева „Колко мило!!! Моите внуци са големи и нямам представа как общуват сега малките в детската градина!!!Дано са мили помежду си!!!“
*
Daci Taneva – Трогва душата и ни кара да се замислим , толкова ли е трудно да сме добри и на това да учим децата!?“
*
Nadejda Bojilova „Браво“
*
Йорданка Караиванова – Доброто побеждава,за това е добро!“
*
Павлинка Вълкова „Хубаво! Мислено се принесох в двора на детската градина! Аз бях малкото момиченце! БРАВО!“
*
Tanq Muradova – Чудесно“
*
Пепа Карастоянова „Красиво казано, поучително за родителит на малките деца.“
*
Мария Цветкова – „Прекрасно написано!“
*
Златка Дзивкова „Много е мило….“
*
Iordanka Ionkova „Страхотен разказ!!'“
*
Йорданка Стоименова „Прочетох го на един дъх… Прекрасен, поучителен, докосващ…….“
*
Sonya Topalova – „Колко малко трябва, за да има повече щастие-две сърца, две усмивки, една протегната ръка. Чудесен разказ-дано „лошото“ момиченце задобрее!“
*
Vasilka Mineva „Чудесно!“
*
Vera Atanasova „Прекрасно!“
*
Ivanka Petrova „ПРЕКРАСНО И МНОГО МИЛО…“
*
Станка Симеонова „За това мечтаят и големите момичета.“
*
Валентина Цвяткова „Чудесен разказ! Браво! Мил и поучителен! С добри послания.“
*
Firstdina Lsstashkowa – О, толкова човешко и оптимистично. …Благодаря!“
*
Katia Koleva „Страхотно е“
*
Теодора Петрова – „Прекрасно е! Беше удоволствие да го прочета“
*
Валя Калева – Много трогателно и мило!“
*
Didi Jekova „Прекрасен разказ“
*
Svetlana Markova „Много мило“
*
Цветана Костова – „Прекрасно разказче“
*
Илияна Темелкова – „Много мило!“
*
Мария Карабаджакова „Напиши и други такива ,върви ти писането! И нека този Христиан пак те предизвика!“
*
Людмила Стоянова „Прекрасно.“
*
Adriana Sotirova „Мн сладко разказче“
*
Иванка Тодорова – Много вълнуващо и истинско! Благодаря!“
*
Милкана Николова –Чудесно написано!“

 

За разказа „Мисия Централна нервна система“, Хелиана Стоичкова

*

Никола Пашов „Поздравления! Аз наистина е момента започнах да си въобразявам, че съм с извънземни в тялото. А тоалетната… не че съм я искал, но определено добре пасна на ситуацията. Трябва да си го запазя някъде. Отново поздравления!“

*

Sevdalin Rushanov „Браво“

За разказа „Бабо, не плачи“, Хелиана Стоичкова

*

Разплака ме, толкова силно – Мария

*

Hristo Nikolov Stoykov –Супер е!“

*
Стойко Димитров – Крaсиво“
За разказа „Не искам нормален“, Хелиана Стоичкова
*
Mira G. Popova  „Браво, страхотно, оправи ми деня!“
*
Николай Сотиров „Супер! Оправи ми настроението за целия ден! Един път заради самия разказ и втори, заради факта че още има хора които умеят да правят живота красив и весел! Може ли да го споделя?“
*
Геви Тодорова „Страхотен разказ“
*

Динко Филипов –Рядкост са днес подобни жестове.Всеки гледа да те мине за бройка,не и да напълни сърце с хубави дела.Един ден да го има до себе си „
*
Светослав Боянов „Благодаря за оказаната чест!“
*
Госпожа Стоянова Хааа! Супер ми хареса разказа!!! Браво!

*
Diana Traña – Психарско“
*
Val Oost „Забавен разказ. Историята е забавна“
*
антоанета андонова – Яко!“
*
Aglika Pelteshki – „Ха-ха, страхотно, браво!“
*
Стоимена Ташева – „Супер, готин разказ“
*
Liliya Kolevska – Много добър“
*
Kiril Tzvetkov „Добро е! Уж нищо особено, но просто прекрасно!“
За разказа „Порасна ли чушката?“, Хелиана Стоичкова  
*
Аничка Кереева „И този ми хареса! Майстор на късия разказ!“
*
Desi Stoycheva „Много добро!“
*
Мария Маркова – „Браво! Момиче“
*
Pepa Petkova – „Супер си момиче!С удоволствие чета разказчетата ти!“
*
Vili Hristova „Познато до болка!“

*

Petrova Petrova „Значи… последното изречение направо ме уби!!! Браво!“

За разказа „Карамфилче за дамата“, Хелиана Стоичкова 
*
Svetlana Krasteva – Много свежо!“
*
диана мавродиева „Вълшебно е. Умеете да сътворите вълшебство“
*
Елена Николова – Е, не , няма ка да не сте го измислили! Но е страхотно- посмях се доста!“
*
Пенка Колева Маркова „Измишльотина ама и мнооого истина!!!!“

За разказа „На татко момчето“, Хелиана Стоичкова  
*

Milco Milcev „Straxotna si“
*
Petrova Petrova „Уникална си!!!!! Браво!!!“

*

Елена Николова – Ех, че хубаво го измислихте!“
За разказа „Леко съм мъртъв“, Хелиана Стоичкова  
*
Стилиян Стоянов „Добър разказ“
*
Svetlana Krasteva „Браво момиче! Много добър разказ!“
*
Марга Печанова – Интересно! Много хубаво описано!“
*
Dimitar Dimitrov – ИНТЕРЕСЕН Е“
*
Аничка Кереева – И този разказ ми хареса! Страхотно въображение!“
*
Bistra Hristova „Силно “ предсказание”….самотата да ни мъчи и след смъртта…..но всъщност това е….да можем да осъзнаем преходността на материалния свят
Елена Николова Има някаква нежноост в тоз разказ. Така го чествам, нищо че се говори за призраци, нищо че призрака е припрян и настоятелен, нищо че работниците са най- обикновени хора“

за разказа „Старият пират се завръща“

Този разказ е част от книгата „Заедно под Слънцето“ и в него се разказва за „стария пират“, който плава през морета и океани в продължение на доста години и то седейки в хола си. Когато оригиналната история „Пирати“ се появи в първата ми книга с разкази аз само загатнах, че има такъв човек. Човек, който е избягал толкова далече от проблемите си, че е изгубил досега с реалния свят. Семейството му плава заедно с него за да не признае, че особеното му поведение е извън норма. Но в първата история не казахме какво се е случило за да се потегли на този дълъг път.
Сега 20 години по-късно в новият сборник с разкази получаваме не просто причините за неговото бягство от действителността, но и срещата му с ужаса, който го измъчва. Ужас, който е преминал през страха и го е запратил на дълго и тихо пътешествие в търсене на прошка или на нещо друго. Но колко често другите се обединяват около една обща идея да помогнат на един човек да се върне към себе си? Колко често хората превъзмогват ужасите на собственото си страдание за да подадат спасителна ръка? И толкова ли е трудно да бъдем щедри към другите във вниманието си и съчувствието си, когато те са потопени в някой ужас?
Старият пират се завръща е история написана за да покаже, че не е невъзможно да превъзмогнеш гняв, страдание и дори чувства като това за мъст или вина. Достатъчно е да си подаваме ръка едни на други. Защото повечето хора са по природа добри.

За продължението на разказа „Пътят към щастието“

 „Не ме интересува какво ще правиш – това детенце в историята трябва да оцелее. Съживи го. Върни го.“ Каза ми Татяна Миланова като пътеводна светлина, която огря продължението на историята. „Не може така“ – допълни и аз изпълних желанието. Новият разказ, който се явява продължение на историята с влака е готов. И въпреки, че е по действителен случай, в който краят е фатален и за майката и за детето литературата може да си позволи да коригира хода на събитията. Тя не е история, тя е художествена измислица. И в нашата художествена измислица един мъж ще постави живота си в опастност за да се опита да спаси едно дете. Така трябва. Така е редно. Детето трябва да живее. Мъжът, ако трябва ще си отиде.
Защото без идеалите и ценностите си не струваме нищо.
Част от книгата „Заедно под Слънцето“

Форма и съдържание

Вечният въпрос за баланса между формата и съдържанието винаги ще бъде на дневен ред не само защото е предмет на личното естетическо усещане на субекта, но и защото нравите и моделите на мислене през времето се променят. Аз винаги съм смятала, че съдържанието е много по-важно, а формата трябва да бъде предмет на постоянен експеримент. Защото едно съдържание представено по различни начини може да предизвика и различна нюансировка в усещанията на субекта докато формата е предмет на игра и търсене на най-адекватните начини за представяне на съдържанието. Това само по себе си предполага експеримента и всяко ново решение е опит за добиване на разнообразие и нюанси. Защото ако формата е предмет на основното ни внимание тогава говорим за едно по-концептуално изкуство, което иска да говори основно през избраната стилистика. Какво казва е на по-заден план.
И от това разсъждение следва следното. Някои творци избират форма, която се харесва и през една и съща форма представят някакво съдържание – къде по-оригинално, къде по-конвенционално, но при всички случаи предсказуемо, защото формата ще предполага определен набор от похвати, определен набор от стилистични модели и това ще прави крайните резултати не само лесно съпоставими, но и лесно разпознаваеми, защото присъствието на твореца става много силно. Присъствието на формата става много силно и съдържанието ще се съобразява постоянно с нея.
Така твореца възпитава в онези, които ще се докоснат до изкуството му модел, който те да възприемат винаги каго успешен. Възпитава рецепторите им да приемат подаденото съдържание по един и същ начин и те хаесват това, защото могат да се отдадат на наратива в рамките на предсказуема структура.
Това, което аз харесвам е съдържанието да е водещо и постоянно да търси своята форма. Дори от първият път да не оцели най-доброто си превъплъщение съдържанието е причината да се търси форма и всяко откриване на варианти на формата се явява обслужващо на това какво искам да кажа, а не дали ще бъде разпозната стилистиката. Винаги съм мислила, че наратива трябва провокира четящият, а не да го превъзпитава в определена стилистика. Или по друг начин казано гледам на наратива като на отворен и давам всяка възможност за интерпретация като се стремя да избягвам форматирането да бъде принудилно в една стилистика. Така наратива е повече игра и провокация.
И винаги, когато разсъждавам за формата и съдържанието се сещам не за онези истории, които са се получили добре, а за онези истории, при които съдържанието е добро, но не е успяло да открие своята най-добра форма. Приемам ги като предизвикателство към себе си и въпреки, че могат да бъдат отпечатани във варианта, в който са се появили, те ще продължат да търсят своето по-добро презентиране. Независимо дали то ще се появи скоро или след години.
Отворената система дава на читателя възможност да гледа повече в собствените си оценки и собственият си начин на мислене и го освобождават в някаква степен от ангажимента на стилистиката или жанра. Дали сюжета е фантастичен, опит за реализъм или фентъзи на този етъп няма значение, защото съдъжателният план скача от метафора в метафора и може да даде много повече от нещо, което ти е казано директно, описано, обяснено, сдъвкано и предъвкано хиляда пъти в наратива.
Това е и причината да харесвам късата форма. Тя е като изстрел. Поема в някаква посока и оцелва тялото на темата за размисъл. Субекта е този, който ще направи окончателната оценка това тяло заслужава ли да живее или трябва да умре. Той е този, който на базата на набелязаната тема може да прецени дали вътре има метафори, до къде стигат те, дали наратива е алитерация, дали е хипербола, дали е изобличителен или целта му е проверка на личния морал.

Портала и новите измерения

В света, в който живеем има много повече от това, което всеки ден виждаме и изживяваме. От една страна има много повече възможности да изживеем живота си по различни начини, от друга страна има цели измерения, които не могат да стигнат до сетивата ни, защото сме удавени в битието и ежедневния хаос. И не на последно място има един свят, който представлява плетеница от социални експерименти и ние сме опитните мишки, които участват по един или друг начин в него. Този танц на живота е много интересен и много вълнуващ. Дали някоя хипотеза е истина или не ние няма как да знаем. Единственото, което можем да направим е да се опитаме да си го представим – пъстър, многолик, разнообразен, пълен с успоредни реалности и препълнен с успоредно съществуващи дискурси на начините на мислене и структурите на осъществяване.

 

Там, където блитието се осъществява прз призмата на експериментални структури, независимо каква е тяхната цел, там се случват изключителни неща. И ако ние приемем, че всичко това е възможно, без да е задължително случващо се, можем да видим и собственият си свят по един различен начин. Дали сме богати или бедни, дали имаме проблеми или не, кой е виновен, за какво се борим – всичко това е част от реалност, която ни е подадена и в зависимост от това в каква реалност се намираме се модифицира и оценката ни за света и хората. Портала е метафора на прехода между индустриализираният свят и новият технологичен свят, който може много повече и вече е видял бъдещето. То е ясно. Това, което остава е какво ще направи приключението по-интересно или кое ще го ускори или кое ще го обогати.

 

И ако ние в нашето дребно незначително съществуване оценяваме дадени неща като тормоз над нас и личните ни интереси то за други това представлява една игра. Игра на съдържание къмту всичко, което е толкова относително в нашата вселена. Защото ние не сме отделени от нея, ние сме космически същества и това, че имаме този уютен дом – нашата планета, съвсем не означава, че ще го имаме безкрайно дълго. Нито, че той винаги ще ъде толкова уютен. Ако погледнете еволюциата на совалката ни ще видите, че ние в момента се намираме в един от най-благодатните за нас периоди. И той като всички други етапи от развитието на планетата рано или късно ще отмине и ще се преобрази в нещо друго, което може да не е толкова благоприятно за нас и други живи организми. Това е съвсем естествен процес. Не бива да забравяме, че както всичко е относително така и всичко е преходно.

Затова не крайната дестинация е интересна, но приключението по пътя натам.