Романа „Общества на абсурда“ е готов и вече е в предпечат. Още по-интересно е, че вече пиша продължението „Ферма за свинско месо“, която започва с успоредно действие на първа част и продължава с ново развитие на тази действителност, в която персонажите попадат. Беше много странно това, че избрах за първи роман да навляза малко в територията на ужасите. И то при условие, че пиша успоредно една много приятна, ведра и нежна история.

Дали е апокалиптична фантастика или е просто хорър не съм сигурна. Двама я четат в момента и дават различно определение на това дали е наистина ужасяваща или не. При книгите феноменално, но факт, колкото прочита толкова мнения за това дали нещо е плащещо или не е.

Историята се вмести в 340 страници като продължението поема в една съвсем различна посока и разказва историята на съвсем различни персонажи. Съвсем различни проблеми вписани в същият дискурс. Той е далеч по-човечен и много повече ангажиран не с това какво се случва, защото вече знаем какво се случва, а с това как се чувстват хората вписани в този дискурс. И в този смисъл втора част ще даде повече дълбочина на изживяваните перипетии и ще наблегне повече на психологическият процес, през който преминават.

„Това за събирането на генома са глупости. Не става въпрос само за ДНК модификация, необходимо е този енергиен елемент да се самоосъзнае. Да помисли себе си за да остане да съществува като битие извън корубата. Различната преса в различните групи ги накара да гледат на самоосъзнаването си по различен начин. И респективно да осмислят себе си, света и тялото си по различен начин. Феноменално имахме изключителни резултати от двете крайности—пълно щастие и пълно нещастие. Но пълното нещастие го постигаме по-лесно. И затова наблегнахме над това. Ти виждаш град пълен с хора, които имат забрана да правят деца. И разсъждаваш над човешките им права. Аз виждам една доза окситоцин, две дози друго, петорна доза, тройна доза хормон. В храната им, в информационните им потоци. В структурата на мислене. Стимулации химически, психически. Повишени енергийни нива. Ти виждаш някой получил внезапно удар. Аз правя дисекции, вивисекции и аутопсии на същия в лабораторията си в опит да разберем какво е останало, къде е отишло. Кой е преносителят на енергийния човек. Никога не би могла да го разбереш. Твърде си елементарна и глупава…“

В света, в който живеем има много повече от това, което всеки ден виждаме и изживяваме. От една страна има много повече възможности да изживеем живота си по различни начини, от друга страна има цели измерения, които не могат да стигнат до сетивата ни, защото сме удавени в битието и ежедневния хаос. И не на последно място има един свят, който представлява плетеница от социални експерименти и ние сме опитните мишки, които участват по един или друг начин в него. Този танц на живота е много интересен и много вълнуващ. Дали някоя хипотеза е истина или не ние няма как да знаем. Единственото, което можем да направим е да се опитаме да си го представим – пъстър, многолик, разнообразен, пълен с успоредни реалности и препълнен с успоредно съществуващи дискурси на начините на мислене и структурите на осъществяване.

Там, където блитието се осъществява прз призмата на експериментални структури, независимо каква е тяхната цел, там се случват изключителни неща. И ако ние приемем, че всичко това е възможно, без да е задължително случващо се, можем да видим и собственият си свят по един различен начин. Дали сме богати или бедни, дали имаме проблеми или не, кой е виновен, за какво се борим – всичко това е част от реалност, която ни е подадена и в зависимост от това в каква реалност се намираме се модифицира и оценката ни за света и хората. Портала е метафора на прехода между индустриализираният свят и новият технологичен свят, който може много повече и вече е видял бъдещето. То е ясно. Това, което остава е какво ще направи приключението по-интересно или кое ще го ускори или кое ще го обогати.

И ако ние в нашето дребно незначително съществуване оценяваме дадени неща като тормоз над нас и личните ни интереси то за други това представлява една игра. Игра на съдържание къмту всичко, което е толкова относително в нашата вселена. Защото ние не сме отделени от нея, ние сме космически същества и това, че имаме този уютен дом – нашата планета, съвсем не означава, че ще го имаме безкрайно дълго. Нито, че той винаги ще ъде толкова уютен. Ако погледнете еволюциата на совалката ни ще видите, че ние в момента се намираме в един от най-благодатните за нас периоди. И той като всички други етапи от развитието на планетата рано или късно ще отмине и ще се преобрази в нещо друго, което може да не е толкова благоприятно за нас и други живи организми. Това е съвсем естествен процес. Не бива да забравяме, че както всичко е относително така и всичко е преходно.

Затова не крайната дестинация е интересна, но приключението по пътя натам.

В поредицата от разкази и романи се появиха няколко дискурса преплетени в една обща реалност – разпокъсана, разнообразна по форма и вид и изпълнена с противоречия и натрупвания от грешки. Една от тези зони на критично битие е града на лабиринта.

В нея придвижването е превърнято в ад въпреки, че на теория сложното съоръжение в недрата на града включващи плетеница от метро, ескалатори, коридори, пътеки, асансьори и какво ли още не водещо те по пътя на предимството всъщност представлява  един обикнавен лабиринт, от който няма излизане ако не спазваш. А ако спазваш всички правила живота ти преминава в чакане и пътуване, което те прехвърля и премята през тунелите на Лабиринта по станен и дълбоко сбъркан начин. И голяма част от хората наистина мислят, че това е направено за тяхно добро.

Всяко време идва със своите интерпретации и метафори. Нима Лабиринта така противоречиво неудобен не е логично последствие от прекомерното взиране н устройването и преустройването на устойчивата среда. Без значение какво се случва важното е да чувстваш, че се намираш на път с предимство. Важното е да ти кажат, че си в по-изгодна позиция от преди. Без значение какво се случва Лабиринта винаги те поглъща.

Какво друго има в Лабиринта? Има бонбони овкусители, които можеш да си закупиш в единствения универсален магазин. Те са предначначени да дадат повече вкус на брашняната каша пристигаща от централната хранително доставна система, която влиза във всеки дом. Приготвянето на храна е забранено, напускането на границите на града е забранено, месни продукти почти няма, а каквото има е напосилно скъпо. Плаща се с кредити, всеки е закачен на някакъв план на потребление. Приказен свят, в който днес те има, утре те няма.

Войната на гъбите е трилогия, която включва три разработки по сюжети от света на Лабиринта и Портала. Сюжета на първият роман стана динамичен, наситен на концепции и въведе не само много играчи в историята, но и много локации от света на Портала. Портала посочен като основа за случващото се, обаче, в следващите части ще се окаже нещо далеч не толкова важно колкото сме си мислили. Усещането на персонажите, че неговото появяване и съществуване е в основата на проблемите ще се окаже погрешно. И всичките им усилия да го съботират ще свалят едва косъм от козината на големия звяр.

Сюжета на втория роман обърна погледа си повече към малкия човек и ефекта, който цялата тази бъркотия има над живота му. Образите минаха през всички слоеве на чистилището за да еволюират до новите си психически измерения. Тази част спокойно може да се казва „трансформации“, но заглавието е „Ферма за свинско месо“.

В трета част вече търсенето на истинският враг е в разгара си. Различните групи от индивиди или организации, които го търсят за да вйзвърнат онзи по-добър свят, който им липсва, са насочили вниманието си и в различни посоки. Дали някой от тях ще успее да оцели правилната посока – това все още е тайна. Но всяко усилие си е заслужавяло, защото врага не спи и не губи никакво време в осъществяването на плановете си.

Апокалиптична фантастика с елементи на хорър – няма нищо шокиращо, защото в този свят всичко е на живот и смърт…