Хелиана Стоичкова

Илия Духлев се събуди и първото нещо, което докосна беше дистанционното на телевизора. На екрана се появи ведра и усмихната жена, която остави листове хартия пред себе си и заговори: – Добро утро, господин Духлев. Това е вашият персонализиран информационен бюлетин. Времето на вашата улица днес ще бъде прекрасно. Насрочено е орязване на клоните от […]

Детска приказка, която включва 8 отделни приказки. 86 стр.  Печатно издание с формат 23.5 / 16.5. Ако поръчате ще ви бъде доставена от куриер. Книгата е изпълнена с приключения, перипетии и разкази от света на приказните герои на Хелиана Стоичкова. Тя е част от дълга поредица с детски приказки написана за най-малките читатели с много […]

Заприказките на Хелиана Стоичкова и уникалният свят на илюстрациите към тях. В приказката за Динго всички илюстрации са създадени от художничката Луиза Хамел и книгата носи духа на уникалният й мил и нежен подход към децата. Книгата стана много красива и е разработена така, че да е в своя собствена стилистика. Така поредицата от приказки […]

Детска приказка, която включва 7 отделни приказки. 72 стр.  Печатно издание с формат 23.5 / 16.5. Ако поръчате ще ви бъде доставена от куриер. Книгата е изпълнена с приключения, перипетии и разкази от света на приказните герои на Хелиана Стоичкова. Тя е част от дълга поредица с детски приказки написана за най-малките читатели с много любов. […]

Приказката за жирафа с голямо сърце разказва 7 истории, в които животните преживяват случки свързани с изясняването на кой прав и кой крив. В приказката има и истории за честното и красиво приятелство между различни животни обединени от идеята, че могат да си помагат едни на други и така да направят света едно много по-красиво […]

Доживях и това. От първо лице да разказвам какъв страхливец съм. Всички го правят, а мен ме е страх. Все едно света ще свърши. Чувствам се така сякаш не ми стиска. Ми не ми стиска, какво да направя. Доктора ми казва „Не се притеснявай, бе, човек! Само малко ще го резнем…“ а аз се шубельосвам […]

Тръгвам за работа сутринта и гледам всички тези доволни хора. Носят се като малки облачета във въздуха и въобще не се замислят какво зрелище са. Някои са закачени за въжета, а по-богатите имат обувки с тежести. Откакто щата обяви, че гравитацията ни убива половината народ реши да живее вечно и се нагълта с прословутите хапчета […]

Откак монтирах перка с електрическо моторче на кръста на бабата и тя полетя като един много луд Карлсон съм отново безработен. Зет й ме извика и с крясъци ме уволни. Какво да кажа, иженер съм. Винаги търся лесното съпротивление. Като имаме баба наблъскана с антигравитони с тегло от 20 грама защо пък да не лети […]

Васил поиска сметката в ресторанта и преди да си тръгнат собственика, който му беше приятел, дойде да ги поздрави. Поднесе едно карамфилче на Ася. – За най-любимите ми клиенти. Благодаря ви, приятели. – Храната беше превъзходна! – Ася затрепка с мигли и по лицето й се появи онзи естествен руж, който не може да бъде […]

Бебето се роди леко и безпроблемно. Вече втори ден двамата братя близнаци празнуваха и като си прибраха булката и бебето от болницата съпругата на Свилен се засуети около снаха си. Двете занесоха детето в спалнята и братята останаха сами. Свилен вдигна поредна наздравица за детето на брат си след като за двайсет и шести път […]

Двете момчета изтичаха покрай сивата постройка и като спряха на една от вратите Шарко ловко отключи вратата и се пъхнаха вътре като я затвориха. Попаднаха в складово помещение пълно с бидони, туби и чували. – Виж само колко химикали. С тях обработват месото на прасетата, след като ги заколят за да не се разваля. – […]

Лора сложи чантата си на рамо и като хвана малката Никол за ръката огледа апартамента за последен път. Ообичаше този град, обичаше майка си и баща си, но повече обичаше него. Обърна се и като заслиза по стълбите усети как някаква тъга напира в гърдите й. Не беше много сигурна дали е тъга или е […]

След като детето и жената паднаха от влака Стефан изпадна в шок. Виковете на контрольора му подействаха алармиращо и в момента, в който видя възможност той скочи още в движение. Но този импулс да се спаси от грозящата го мъст на съпруга на Лора или в най-добрия случай да лежи в затвор за двойно убийство, […]

Той се размърда и като се обърна видя разтревоженият поглед, с който жена му го гледаше. – Как може от едни комари лаймска болест? Добре ли си? – Ами… Чувствам се отпаднал. Нямам сили. – Изпий това. Доктора каза, че ще ти мине. Ти си много силен. Дай да видя петното. Той се обърна и […]

– Господине! – Дилян чу глас зад себе си докато слизаше от автобуса. – Внимавай със знаците и следвай червените табели! Дилян кимна на шофьора и не можа да разбере това приятелско предупреждение ли беше или някаква закана. Не беше идвал в столицата от поне 15 години и не можеше да разбере от какво се […]

Романа „Общества на абсурда“ е готов и вече е в предпечат. Още по-интересно е, че вече пиша продължението „Ферма за свинско месо“, която започва с успоредно действие на първа част и продължава с ново развитие на тази действителност, в която персонажите попадат. Беше много странно това, че избрах за първи роман да навляза малко в […]

Къде сте всички вие, големци, богаташи, мафиоти, управляващи – всички вие, които се мислите за повече от останалите хора. Специално за вас е създаден град убежище, в който ще можете да се спасите докато онези отвън умират. Под топлият приветлив купол ще продължите да живеете каквото и да става отвън. Колко трупове ще прескочи всеки […]

Дами и Господари, винаги мириша новите книги, които имам…само книгоманите знаят защо иде реч..Хартия, мастило, нечий къртовски труд, за излезе от печат и пърхането в стомаха ми, надеждата, че вътре ще намеря нещо…за себе си. Ще разбирам повече, защо хората са такива, каквито са, или ще избягам от реалността, защото е прекалено тежка, за да […]

„Това за събирането на генома са глупости. Не става въпрос само за ДНК модификация, необходимо е този енергиен елемент да се самоосъзнае. Да помисли себе си за да остане да съществува като битие извън корубата. Различната преса в различните групи ги накара да гледат на самоосъзнаването си по различен начин. И респективно да осмислят себе […]

За разказа „Змийска кожа“, Хелиана Стоичкова   * Милен Върбанов – „Хареса ми!“ * Hristin Stafunski – „Даровитото ми хлапе !Чудесен разказ !“ * Вили Лалкова – „Много ми хареса разказа.“ * Petrova Petrova – „Много ми хареса…“ * Янко Яновски – „Браво продалжаваи всъщия дух сладуранке“ * Геви Тодорова – „Хубаво пишеш, хубаво, хубаво..“ * […]

За разказа „Ябълка садена от татко„, Хелиана Стоичкова Николай Сотиров – „Българският Оруел. За съжаление описва близко бъдеще. Когато Оруел описваше бъдеето като лице стъпкано от ботуш никой не му вярваше. Дами и господа завесата пада… Ние сме в бъдещето“ * Елена Николова – „Изглежда сте надникнали в бъдещето!Натам сме тръгнали и сами се тикаме […]

Гана По се появи преди 23 години и през 2001 година беше отпечатана в първия ми сборник с разкази в едноименния разказ „Абсурдите на Гана По“. И докато годините минаваха този образ заживя свой собствен живот. Аз затова често казвам, че персонажите в книгите ми са рецидивисти. Те се появяват отново с нови свои действия, […]

В поредицата с разкази ще открием истории от ежедневието, които са много близо до нас като дискурс. Много често те ходят по познатата ни пътека на ръба на абсурда и част от тях имат подигравателен или метафоричен смисъл. Но освен тях в поредицата с разкази имаме и няколко други реалии, които се появяват постоянно като […]

Разказа „Реквием в D Minor“ е част от поредица от 3 истории, които са в сборника „Леко съм мъртъв“. Но това, което е по-специално при него е, че той беше написан по искане на Татяна Миланова за да бъде съживен един от персонажите. Когато й разказах какво се случва в първия разказ „Формуляр номер 5“ […]

Някои истории идват директно от живота, а някои са отражение на представите ни за него. Без значение дали сюжета ни кара да плачем, да се смеем или дори буди в нас чувство на погнуса, ценно е ако ни накара да почувстваме. И понеже нерядко в историите се появяват чудаци с налудничави идеи как да живеят […]

Този разказ е част от книгата „Заедно под Слънцето“ и в него се разказва за „стария пират“, който плава през морета и океани в продължение на доста години и то седейки в хола си. Когато оригиналната история „Пирати“ се появи в първата ми книга с разкази аз само загатнах, че има такъв човек. Човек, който […]

 „Не ме интересува какво ще правиш – това детенце в историята трябва да оцелее. Съживи го. Върни го.“ Каза ми Татяна Миланова като пътеводна светлина, която огря продължението на историята. „Не може така“ – допълни и аз изпълних желанието. Новият разказ, който се явява продължение на историята с влака е готов. И въпреки, че е […]

Книгата Щъркелово Гнездо излезе от печат и пое по своятпът към децата. В момента с актрисата Зоя Шопова правим записи за аудиовизуални извадки от книгата и нямам търпение да ви ги представим. Вярвам, че ще станат атрактивни и интересни. Това е третата от 12 книги, която излезе с детски приказки. Искахме до нова година да […]

Правим хиляди неща за да стигнем до мястото, на което ще се чувстваме щастливи. Ровим в една голяма септична яма с надеждата, че ще получим няколко дни почивка под Слънцето. И затова историята Бубарак има колкото банално ежедневен характер толкова и съвсем концептуален. Какво щеше да бъде ако не сме склонни да ровим една септична […]

Натурализма в едно повествование винаги рискува да подразни сетивата и може би това е неговата цел. Ако историята бе представена в картина щяхме да говорим за абсолютизъм, но понеже формата е друга и изразните средства са други за реализъм винаги ще е трудно да се говори.  След като литературата не може да претендира за абсолютизъм […]

Вечният въпрос за баланса между формата и съдържанието винаги ще бъде на дневен ред не само защото е предмет на личното естетическо усещане на субекта, но и защото нравите и моделите на мислене през времето се променят. Аз винаги съм смятала, че съдържанието е много по-важно, а формата трябва да бъде предмет на постоянен експеримент. […]

В света, в който живеем има много повече от това, което всеки ден виждаме и изживяваме. От една страна има много повече възможности да изживеем живота си по различни начини, от друга страна има цели измерения, които не могат да стигнат до сетивата ни, защото сме удавени в битието и ежедневния хаос. И не на […]

Антиутопията не се появява случайно. Тя обикновено е отговор на някакво обществено явление, което се оценява от автора като неморално, погрешно или дълбоко нехуманно. При нея несъществуващото е в опасен танц с реално съществуващи неща и най-малкото тя използва тази схема за да постави удивителен знак над явление, което спокойно може да отида в крайно […]

Хората, които познавам лично и са прочели книгите ми понякога ми казват „Нека отгатна, тази или онази история е лично твоя по действителен случай.“ И им доставя огромно удоволствие като се усмихна сконфузено докато се чудя как да обясня, че са плод на фантазията ми и с мълчанието си потвърждавам това, което те отдавна са […]

В поредицата от разкази и романи се появиха няколко дискурса преплетени в една обща реалност – разпокъсана, разнообразна по форма и вид и изпълнена с противоречия и натрупвания от грешки. Една от тези зони на критично битие е града на лабиринта.   В нея придвижването е превърнято в ад въпреки, че на теория сложното съоръжение […]

Има места по света, където инициацията на възмъжаване – превръщането на момчето в мъж например – се осъществява чрез разрязване на фалоса по дължина. След този момент се приема, че това вече не е дете, но е завършен възрастен индивид готов да носи пълна отговорност за действията си. Ние днес наричаме от антропологична гледна точка […]

Войната на гъбите е трилогия, която включва три разработки по сюжети от света на Лабиринта и Портала. Сюжета на първият роман стана динамичен, наситен на концепции и въведе не само много играчи в историята, но и много локации от света на Портала. Портала посочен като основа за случващото се, обаче, в следващите части ще се […]

Неортодоксално е една от любимите ми истории. В нея се опитах да представя дали метафора, дали реалност- но потребността ни от определени връзки, които изграждаме с хората. Някои от тях по-маловажни, други доста важни за нас. Дали тези връзки са само емоционални или имат и телепатична сила над нас… Кой знае, и дали е необходима […]

Тази история е естествено продължение на „Фикус, но не бенджамин“, която излезе в сборника с разкази „Кабинковият лифт“. Там фикуса е по-скоро усоен и страховит. Но и той като всички други успя да си намери мястото и попадна сред приятели. Настроението му се подобри и се оказа, че има едно нещо, което го прави щастлив […]

Дилян взе слушалката в ръка и набра номера. Залата беше празна, толкова празна, че сякаш високия таван бе като капак на тенджера и той, сам самичък в това огромно пространство бе като един картоф търкалящ се наляво на дясно в очакване да се появят и другите съставки на ястието, но по това време на нощта […]

Последната книга с разкази е завършена  и е в редакция. Въпреки, че и в нея има определен вид сюжети книгата ми се струва ведра. Но понеже имаше толкова много кукички пуснати на различни места и в нея и в другите книги с разкази реших, че е време да завържа част от въженцата в романа „Общества […]

Докато пишех книгата „Централно Управление Запознанства“ й бях сложила заглавие „Семейно щастие“, защото този разказ е всичко, но не и семейно щастие. Когато книгата отиде за редакция Алберт Бенбасат каза, че му харесва идеята, но повече му харесва заглавието „Централно Управление Запознанства“. Този разказ е много ведър, пълен е с много добро чувство и в […]

„Привет! Първата продадена книга, която вчера случайно или не дойде при нас, вече е прочетена! Искам да ви благодаря за нея. И да ви кажа едно голямо Браво! Често чета на децата, прочели сме заедно много детски книжки. Мога да ви кажа, че умението да завладееш детското сърце с история е талант, който не всеки […]

Приказката „Най-добрият приятел на човека“се появи на бял свят преди повече от 15 години и досега търсеше своят художник. Но съдбата си знае работата и след толкова години чакане книгата попадна в ръцете на художничката Луиза Хамел. Тя е готова с илюстрациите и книгата скоро ще бъде напълно завършена. Остана само работа по корицата. Книгата […]

Съдържание: Приказка за най добрия приятел на човека Приказка за лакомата зебра Приказка Мързеливия жираф Приказка за животното окапи Приказка за дългоносия делфин и малката акула Приказка за скаридата и малката рибка Приказка за сепията Приказка за крокодила и жабата Автор Хелиана Стоичкова Илюстрации Луиза Хамел

Ах, че приятно! Децата в детска градина прекъснали учителката и казали – Дали може да спрем да четем Мери Попинс и да ни прочетете пак приказката за кучето. Моята приказка… Децата са вълшебна аудитория, но са много честни и директни в оценката си за литературата. Особено в модерният свят, в който има толкова много забавления […]

Веси беше седнала на пода в кухнята и ровеше в чекмеджето с продуктите под фурната. Отвори да търси леща, защото искаше да направи супа и видя два пакета с леща. Зарадва се. Вдигна единия пакет и под него видя пощенски плик. Взе го и като го отвори видя, че вътре има някакви писма. Любопитството надделя […]

В книгата Леко съм мъртъв има и истински истории. Те са се случили на хора, които са ми ги разказали и е неверояно как ппонякога редактора ти връща текст и ти казва „Това звучи абсолютно недостоверно“ и ти посочва съвсем реална случка извадена от реалния живот. Тъмната страна на Луната – приключение с положителен край. […]

Бъдеще, минало, настояще. В малката си чантичка съм събрал всичко, което човек може да поиска и не би искал да загуби. Събирам ги старателно. Взимам си от всеки който каквото ми даде. И от мъжа, който не обича фантастика, но всеки ден я живее. И от жената, която не обича съвременния свят, но активно се […]

– Име? – Докторът го погледна над очилата си и като видя ироничната му физиономия хвърли поглед към специалният асистент. Специалният асистент вдигна палката си и като я допря в гърба на Михаил, побутна го лекичко напред. А с другата ръка подаде на доктора документите на Михаил. – Веселото Зайче Петров. – Бихте ли поканили, […]

Съдържание на книгата „Леко съм мъртъв“ Към магазин Необичайно вдъхновение Леко съм мъртъв Змийска кожа Поздрави от Марчето Тайните служби Дълга разходка в парка Формуляр номер 5 Приятелите Което си е мое Коефициент на доходност От другата страна Порасна ли чушката Порталът Много преди да отворят портала Карамфилче за дамата Сантименти Тъмната страна на Луната […]

Съдържание Диагонал.Черно.2.  Път с предимство Романтик Неортодоксално Заедно под Слънцето Пътят към щастието Далекогалактическо съобщение Казино роял Приятелче Дланите на татко Проверка Чакалнята Грахът ми е сърдит Новите асансьори Топло сърце Богатства Всеки според аршина му Ноевият ковчег Нов човек Спасителна капсула Пианде Баркод Дяволското гърло Интермедията свърши Удостоверение Императора Слънце Изненада Искрено и грозно […]

Райна затвори бавно вратата и с тихи стъпки отиде до кухнята, където отвори второто чекмедже, извади кутия с хапчета и си взе едно розово. На кутията пишеше „Първа помощ“, а хапчетата вътре бяга разделени на сектори по цветове като на всеки сектор пишеше „главоболие“, „силен стрес“, „високо кръвно“, „силна болка“ и т.н. Тя отиде до […]

Ето ги първите рисунки за приказката за Завистливия Щраус. Станаха динамични и добиха характера на детската приказка. Тя е пълна с образи, които объркват нещо и получават възможност да се поправят. Аз лично много я харесвам, защото обожавам птиците и много обичам да ги рисувам. С молив беше нарисувана черновата, от която беше създадена картинката […]

  Съдържание: Приказка за завистливия щраус можете да откриете тук.   Приказка за орела, който отскубнал перо от опашката на едно фламинго   Приказка за папагала и пауна и кой е по-красив   Приказка за дивата кокошка и мишлето градинар   Приказка за птицата додо, която твърдяла, че е колибри   Приказка за чайката и […]

Цвети влезна в кухнята и се загледа в мивката. – Мило… – заговори тя без да се обръща към съпруга си. – Тук най-накрая се зароди нов живот. – Моля? – той усети нотка на подигравка и мигновено се ядоса. – Сега какво? – Не, че нещо. Нали знаеш дупката в плота, която стана от […]

Биографична бележка Хелиана Стоичкова е родена през 1980 г. в София. Ежедневието й е изпълнено с разнообразни занимания като уроци по пиано, уроци по чужди езици, събиране на камъни, бягане от училище и прескачане на огради. Ако можем да й направим снимка в този период ще я уловим да наднича зад някоя ограда. Ех… Не […]

  Книга с разкази, Централно Управление Запознанства, автор Хелиана Стоичкова

книга с разкази Леко съм мъртъв, Хелиана Стоичкова

Детска приказка „Най-добрият приятел на човека“ включва 8 приказки за деца автор Хелиана Стоичкова илюстрации Луиза Хамел

            Вървя си през гората с моя кон и чувам аз внезапен стон. Коя ли дама в нужда изгоряла така зове за помощ в тази яма.   Кога поглеждам дамата и плаче – Моля те да ме извадиш. Уморих се вече. Гледам я засукана и напращяла като коприна нежна, кожата […]

В свободното си време освен с писане на разкази и приказки Хелиана има разнообразни занимания като ученето на езици. По необичаен и забавен начин. В момента фокуса е паднал над румънски език и е голямо забавление. Разбира се, че някои онлайн приложения правят ентусиазъма за учене на чужди езици на пух и прах, но за […]

Тя беше вече на 5 и си имаше любимо момченце в детската градина. Тихомир. Той беше висок с руса коса и сини очи. Вероятно някой ден щяха да се оженят. Беше му измислила кодово име, но не го каза на никой, защото беше тайно. Тихомир имаше много колички и понякога й даваше да си играе […]

Вселенската академия всяка учебна сесия изпращаше студенти на изследователски мисии. Този път при тях бяха на обучение голяма група от индивиди с размери на молекулярно ниво. Те бяха много, бяха упорити, бяха малко шашави и прекрасно се справяха с хаоса на квантовата физика. Да го кажем съвсем честно бяха едни от любимите ученици в академията […]

Снимачният ден беше започнал преди часове, но главната актриса все още се суетеше около коня. – Сергей, – заговори асистент режисьора – тя не може дори да се качи върху коня! Така не може да се работи. Пет човека го държат и тя не иска да прави каквото й казваме! – Ой, ой, ой… – […]

Жоржета имаше сериозен проблем. Беше поканена на моторната лодка на своите приятели Васко и Джули на разходка в морето. Разбира се, всички наричаха лодката яхта, защото така беше модерно. Но проблема й се състоеше в това, че притежаваше 450 грама злато, които не посмя да остави в София в апартамента си и взе на почивката […]

Г-н Гергов влезе в магазинчето за плод и зеленчук на улица Асен Златаров и се завъртя между хората. Търсеше си най-интересния нос, търсеше нос, който да не му е така пределно ясен както всички останали. Внезапно се спря до една жена и започна да й говори: – Вие, госпожо, знаете ли какъв уникален нос притежавате, […]

Я виж, я виж къде е планината. Не е толкова далече, още помня аромата й. Още мога да усетя влагата й. Като в приказен сън баба ме чака на портика, а козичките надничат някъде зад нея. Виждаш ли я? С белите й коси и добрите й очи. Обича всички животинки, обича цветята. Гали ги и […]

Планината винаги е била красива. Въздуха чист, тревата свежа. Двамата братя овчари свалиха поясите си и докато единия нареди огъня другия отиде да нагледа овцете. Чу се свиркане и кучетата дотичаха доволни, защото скоро беше вечерята. – Слушай, Геш, стига боб. Дай нещо за ядене. – Е ся ще доведа едно мъжко.. – провикна се […]

Пингвина седеше на тротоара с разбита глава и бършеше сълзите си. Наистина го болеше, но как щеше да успее без да го боли. Кръвта се стичаше на вади по лицето му и разнебитеният му вид беше направо страховит. Той загаси цигарата, стана и се приближи към стената. Върху сивата мазилка имаше малко червено петно с […]

Когато чичо Величко разбра, че си отива от тоя свят той си пожела да го кремират с надеждата, че така духа му винаги може да бъде близо до прахта му. Някак обичаше се и искаше да остане близо до себе си. Изпълниха волята му и го занесоха в къщи като поставиха урната под любимата му […]

Вихрен отиде да остави един фар на свой приятел, но той беше зает и го помоли да го занесе в работата на жена му. Като видя приятелско лице Стела се подпря на бюрото си и въздъхна тежко: – Скъпи приятелю, имам нужда да се наспя. – тя се хвана през очите – Наистина ако си […]

Валери се спря на няколко метра от входа, който си беше набелязал и се загледа в нея – онова красиво момиче, което се носеше щастливо с красивата си усмивка. Веднага я позна. Нямаше как да не я познае. Вече няколко пъти я засичаше. Веднъж я видя в парка да кара кънки, веднъж я видя в […]

Магарето и петела е пиеса напомняща за комедия Дел Арте с анималистични персонажи, разработени във ведър и закачлив дух. Пиесата е в течението на анимализма и е динамична и забавна. ГОШО МАГАРЕТО Струваше ли си всичко това? Не можахме ли да си останем на бара и да си страдаме тихо? Половината село ни разбра, че […]

„Абсурдите на Гана По“ 2001 г. съдържа 36 разказа. Редактор и рецензент на книгата е Алберт Бенбасат. „Абсурдите на Гана По“ е с формат 60/80/16 и съдържа 6 печатни коли. Графиката в рамка на корицата на книгата е от художника Фам Чунг, а оригиналът е собственост на Алберт Бенбасат. Едноименният разказ от книгата е публикуван […]

Тя отвори вратата на колата и се сопна много раздразнено на някой от другата страна: – Виж, днес ми е скока. Разбирам, че имаш нужда от помощ, но мисля, че едни риби могат да изтраят два часа без мене. И знаеш ли какво? Престани да ми звъниш за всяка дреболия! Отваряй интернет и започвай да […]

Треньора на младежкия футболен отбор Славия излезе от игрището наистина ядосан. – Къде е оня синковец?! – викна към няколко момчета и те му посочиха новата пристройка със залата. Той се отправи натам и като мина през топлата връзка между административната сграда на стадиона и залата и се спря до вратата. Любимият му играч отново […]

Стоил слезна от камиона щастлив, че ще види момчето си. Сина му беше в казармата в Сливен и много се зарадва, че го изпратиха с камиона до Бургас та му се удаде възможност да мине да си види момчето. Но още щом сина му излезна видя, че нещо не е наред. – Как си, бе […]

Хелиана Стоичкова е родена в София. Завършва хуманитарна паралелка с разширено изучаване на литература и философия. В гимназията издава училищен вестник „Междучасие“ като в редакторския колектив са съучениците й Сибила Янева, Таня Трендафилова и други. Завършва специалност „Публична реч“ във ВИТИЗ през 2002 г. като междувременно учи задочно второ висше „Бизнесадминистрация“ в НБУ. В следствие […]

Книгата „Кабинковият лифт“ излиза през 2018 г. с промяна в заглавието. Работното заглавие беше „Бубарак“, но след промяната на някои от разказите в нея се появи и новото й име. Съдържа букет от разнообразни разкази, които имат различно настроение и се случват в различен отрязък от време. Затова в нея се срещат минало, настояще и […]

Вървя през улиците угнетен от празнотата, която всичкия този цимент е затворил в лапите си. Гледам дърветата – живинка даваща сянка, но хората, които минават покрай мен ми се виждат празни от съдържание. Нямам нищо против хората. Просто не ме интересуват. Затова решавам да отида на пазара да си купя чушки. Пазаря се дребнаво с […]