За разказа „Ябълка садена от татко„, Хелиана Стоичкова

Николай Сотиров – „Българският Оруел. За съжаление описва близко бъдеще. Когато Оруел описваше бъдеето като лице стъпкано от ботуш никой не му вярваше. Дами и господа завесата пада… Ние сме в бъдещето“
*
Елена Николова – „Изглежда сте надникнали в бъдещето!Натам сме тръгнали и сами се тикаме нататък – чрез консуматорското ни мислене и продажни душици. И без значение дали се отнася за политиците， ние сами се носим по течението и никаква съпротива не оказваме щом не усещаме пряко да сме засегнати. Единствено роптаят тези които осъзнават, че промените рушат бъдещето на децата ни. Тъжно и болно е за жалост， Хелиана:(„
*
Христин Сафунски – „ Когато един народ с вековна и славна история и традиции се превръща в жертвено агне поради собствената си глупост !
Дали това е предопределената ни съдба или все пак ще се вземем в ръце ?
Времето за мислене свърши, дойде време за действие !!„
*
Маринела Иванова – „ Близкото бъдеще тук ,това е реалност в други страни …„
*
Елена Кирилова – „Не е далече и това„
*
Петър Петков – „До година две, така ще бъде и в България, след като само стоим…„
*
Стоил Йочев – „ Това трябва всеки да го прочете и да се замисли … накъде отиваме …???„
*
Ваня Йорданова – „ Много страшно,но със животните вече започна…и дума нейазахме!!!„
*
Стефка Дафинова – „Най-вероятно, това ни очаква. Проблема е глобален – навсякъде пари и власт !„
*
Янчо Иванов – „Даа,и козите,прасетата,че и Народа съсипаха!„
*
Илиан Кирилов – „Много силно, макар и тъжно! Благодаря! Звучи адски реалистично, да не дава Господ!„
*
Лора Панайотова – „Смеем се на разказа, ама НЕ МОЖЕМ ида си представим колко близо сме до ситуацията, описана в разказа….„
*
Емилия Димитрова – „ Май на там сме трьгнали„
*
Светла Янкова – „На там вървим стремглаво.„
*
Мария Романова – „Това е ЕС който ни взе всичко„
*
Пепа Конова – „Това идея ли е. Гняв„
*

За разказа „Ферма за свинско месо“, Хелиана Стоичкова

Илиан Кирилов – „„Ако не е истина, не е и лъжа“. Поздравления, Хелиана! Имате силно перо, продължавайте все така!“
*
Петрова Петрова – „Поздрави!„
*
Милко Марков – „Е чи оттдаватисе и това си е!!! Поздравления!!!“
*
Господин Панайотов – „Добър разказ“
*
Иван Радев – „ Желая ви успех и за напред .Браво !“
*
Екатерина Дедева – „Зловещо!“
*
Цветомир Кодошовски – „Прекалено дълак разказ за неща случващисе от преди 25 години,но всепак адмирации!“
*
Вики ХД – „Ужас и отврат….а разказът е много добре написан, дано обаче не се сбъднат ужасите в него…“
*
Виолета Радунчева – „Звучи ужасно. Добре, че е само измислен разказ.“
*
Дафи Божилова – „ И това време ще дойде скоро, както е тръгнало.“
*
Маргарита Тенева – „Имаш въображение,но много се притеснявам написаното да не стане реалност…“
*
Зафира Христова – „Гледах филм на ужасите! Дано не стане реалност!“
*
Вяра Цанева – „Уау! Страшно беше!“
*
Недялко Лесичков – „Чудесно и аз така си представях бъдещите ферми!“
*
Янка Николова – „Тръпки ме побиха от ужас – добре написано, но звучи ужасно.“
*
Христо Мезев – „Спокойно! Един ден и месото ще се отглежда на „хидропоника“!“
*
Добромир Добрев – „ Пътуване в бъдещето.„
*

За разказа „Лъжа и истина“, Хелиана Стоичкова

МФ – „ А продължение има ли?“
*
Цветомир Кодошовски – „Браво казвам на човек дек го познавам,убавица си,намериме!“
*
Николай Николов – „ Майстора за малко да изспущи теслата от новината, става интересно“
*
Светослав Боянов – „Браво, става интересно“
*
Милена Огнянова – „Става заплетено. Чакам с нетърпение“
*
Светослав Боянов – „Как ми се ще аз да съм този крадец а ти красавицата“
*
Стефан Найденов – „Чакам продължение“
*
Стойко Димитров – „Здрaвей зaхaрче стрaхотен рaзкaз“
*
Дарина Райчева – „Аааа изпуснала съм романса!!!“
*

За разказа „От другата страна“, Хелиана Стоичкова

Ваня Харизанова – „Чудесно чудесно“
*
Нядя Иванова – “ Браво.Много ме развесели рано сутринта.“
*
Роси Янакиева – „ Откачено. Готино.“
*
Виолета Радунчева – „Харесва ми.“
*

За разказа „Необичайно вдъхновение„, Хелиана Стоичкова

Христин Сафунски – „Благодаря за хубавия разказ, Хлапе !
Уникална си и всеки път, когато прочета нещо твое, изпитвам свобода на духа и емоционално удовлетворение ! Да си здрава и широко усмихната !“
*
Йълдиз Мехмедова – „Благодаря за ведрото настроение,което ми стздаде Хели!Добро утро и спорен ден!“
*
Венета Ковачева – „Уф, голямо напрежение! Пет пъти се припотих, докато ги чуя да изкудкудякат“
*
Ваня Тодорова – „И на теб се е получило страхотно прекрасно момиче!“
*
Екатерина Дедева – „Чудесен разказ! Добро утро и успешна седмица!“
*
Петрова Петрова – „И на теб се получи страхотно!!! Поздрави!“
*
Николай Николов – „ Много мй харесва Вашата история „
*
Розина Ашахонаов – „Хубав ден!!! Вдъхновението не ви е пропуснало:)))„
*
Златка Атанасова – „Пишете страхотно, но още преди да започна да чета, почвам да се чудя колко пъти ще срещна думите „влезна“ и „излезна“! Тук бяхте пощадили читателя само с едно „влезна“ . Умолявам Ви, изключете този паразит от речника си! Звучи толкова… „лизгаво“! Или да го приемем като визитната Ви картичка!„
*
Йордан Попов – „Здравей Хели! Прочетох с удоволствие разказа. Както винаги ми хареса. Във всяка история има поука, тук също. Една идея как се превръща в кошмар. Всички така грешим понякога, но не винаги края е щастлив.“
*
Стефан Мицов – „В този разказ сте надминала себе си. Историята ме развълнува и ме върна към моето детство.
И баба ми имаше в двора си кокошки и аз много им се радвах. Какви ли не щуротии съм правил с тях, но това, което си сътворила, е прекрасно. Браво на теб! Ще станеш добра авторка на пиеси, които ще се гледат в много градове. Много се радвам, че си написала този разказ. Той показва дълбината на твоята душа, каква дълбока душевност имаш и каква доброта се е вселила в сърцето ти…!„
*
Василка Нонцева – „Добър ден. Благодаря за прекрасното творение.“
*

За разказа „Оранжева река“, Хелиана Стоичкова

Антоанета Славчева – “ забавно, приятно и поучително“

За разказа „Поздрави от Марчето“, Хелиана Стоичкова

Маргарита Стойкова – „ Прекрасно.Не съм се смяла така от сърце.Който го е написал,трябва да издаде книга.„*
Златка Атанасова – „Гениално! Но защо пак „влезна“ ???!!!„
*
Иванка Станкова – „Казвайте къде може да е намерим?
Уникална е,умирам от смях„
*
Диана Георгиева – „Жестоко!„
*
Магделена Цурева – „Страхотно! Ето това е женска солидарност. Като излезе книгата Ви, моля да пишете.„
*
Ели Иванова – „ Ей на това му се вика женска солидарност. Имах едно такова гадже, без майтап…как не съм се сетила…„
*
Тодорка Иванова – „Прекрасен разказ!Истина и шега.Браво!„
*
Мими Манчова – „За жалост повечето мъже са такива.И спасението е да си плюеш на петите. С усмивка четох и благодаря.„
*
Дарина Тодорова – „ Умно„
*
Росица Петрова – „Яко!„
*
Роси Пенчева – „Страхотно !„
*
Ваня Райчева – „ Ехааа,уникално„
*
Йорданка Богдева – „Браво!„
*
Мариета Маринова – „ Много яко,оригинално,абе,смях се от сърце!„
*
Петя Николова – „Смях се от сърце! Чакам книгата с нетърпение! Леко перо и много здраве!„
*
Даринка Мечкарова – „Хахаха…женска солидарност! Страхотна е !„
*
Цецка Атанасова – „ Много е добър,хареса ми.„
*
Лина Грозева – „Невероятна сте! Толкова се смях! Прочетох и други неща от Вас, много ми хареса всичко!„
*
Невяна Калчева – „Чудесен. С удоволствие бих прочела цялата книга!„
*
Венцислав Шекеров – „Литературната героиня Хелиана Доля Морени е надарена с други способности,но Вие определено имате талант.Продължавайте и развивайте потенциала си.„
*

*

Христин Сафунски – „Тъй като твърдо вярвам в Реинкарнацията, съм убеден, че ти, момичето ми си Стар Дух, изпратен с определена Мисия в настоящия Живот !
И верният ти прочит дава на хората упование, надежда и вяра в Доброто начало и по-щастливия живот, който така или иначе ще бъде извоюван !
Да бъдеш обичана и ценена !“

За разказа „Черни стъпки“, Хелиана Стоичкова

Стефи Георгиева – „ Не може така да свърши! Защо е тази ненавист? Може да са си чужди, но чак такава омраза..Мръсният характер допуска мръсотии, но това е светотатство-съдбата на едно дете! Защо? Лошотия? Завист? Липсва ми мотивация….„
*
Николай Сотиров – „Stefi Georgieva Мотивацията е спомената нееднократно. „Защото мога“ Има много хора за които това е повече от достатъчно. Ако до сега не сте срещали такъв сте щастлив човек.„
*
Геви Тодорова – „Много хубав разказ, но дай малко по ведър край да има.Става му много тъжно на човек.„
*
Николай Сотиров – „ Много добър разказ. Чудесно щеше да е ако можеше да се нарече гротеска, но за съжаление е доста реалистичен.„
*
Маринела Иванова – „Тук ще има нужда от продължение„
*

За разказа „Избор“, Хелиана Стоичкова

Нина Бинева – „Чакаме трета част с близнаците„
*
Еленка Костова – „ Браво !И аз чакам продължение„
*
Румяна Малинова – „Страхотно! Искам продължение.„
*
Светослав Боянов – „Супер това е разказа по мое предизвикателство„
*
Дарина Райчева – „ Искам да стане книга! Грабна ме изцяло разказа!!„
*
Росица Коджеманова – „Браво , момиче чакам с нетърпение продължението, дано е по скоро. …потапям се в разказа ти и забравям всичко„
*
Петя Цветанова- „Става все по -заплетено 🙂 . Хайде, чакаме следващото продължение„
*
Драгомира Атанасова – „Е, сега ще чакаме продължение…„
*
Евелина Делчева – „Чакам продължение„
*
Мира Попова – „Чакам с нетърпение продължението„
*
Деси Стойчева – „И после?„
*
Петрова Петрова – „Чакам….„
*
Стефи Георгиева – „ Искам още!„
*
Стойко Димитров – „Здрaвей Хели срaхотно е„
*
Вера Баркова – „Нека има продължение„
*
Рая Ешкенази – „Все по-интерестно става…следва продължение…НАЛИ!„
*
Стефи Георгиева – „Моля те, накарай го да събере кураж и да и разкаже макар и част от истината! Интересно как ще реагира тя?„
*
Хелиана Доля Морени- „ Край, и аз се зарибих на този разказ. Главният герой май е зодия стрелец!„
*
Сабина Величкова – „ Нека стане книга„

За разказа „Добър вечер, добро утро…“, Хелиана Стоичкова
*

Треньора на младежкия футболен отбор Славия излезе от игрището наистина ядосан.

– Къде е оня синковец?! – викна към няколко момчета и те му посочиха новата пристройка със залата. Той се отправи натам и като мина през топлата връзка между административната сграда на стадиона и залата и се спря до вратата. Любимият му играч отново свиреше на пианото тази меланхолична проклета музика. Отвори внимателно и влезна тихо. Искаше да го остави да приключи преди да го подхване и поседя малко на вратата. А момчето свиреше доста добре. Ако трябваше да признае на глас, че музиката му харесва нямаше да го направи. Но тайно, някъде дълбоко в себе си си призна, че му харесва. И то много.

Когато Вихрен натисна последните ноти тренера се размърда и като закрачи нервно към него бързо влезна в роля.

– Ти ще ме съсипеш, бе, момче! Какво? Още си девствен ли! Забрави, че си футболист ли!? – Вихрен се обърна и го погледна почти безразлично. – Знаеш ли какво правиш ти с мене!? Удар ще получа заради тебе! Съсипваш ме! На тебе говоря!

Вихрен сложи ръка на пианото, но тренера скокна при него на подиума и като задърпа един стол седна до него.

– Какво?! Майка ти ли те кара да свириш! Да й се обадя ли? Какво да направя!? Ти си футболист, подяволите! Не си ми някакъв музикант! Ще й се обадя! Ще говоря с нея! Къв е тоя портокал тука? Това мина…

– Никой не ме кара. – Вихрен наведе глава и натисна няколко ноти.

– Виж какво! Беше нападател! Най-добрия ми нападател! И после какво ти стана?! Какво, кажи ми! Направих те халф! Стана за срам и резил! Не те ли жегна поне малко. И днес на игрището само глупости правиш! Оглеждаш ми се като някоя кокона. Искаш ли да ти купя гримове?! Чий го търсиш! Подават ти топка ти блееш! Не мога повече, честно ти казвам. Талантлив си, но ще те изхвърля от отбора!

Вихрен натисна още няколко тона и сложи и лявата си ръка на клавиатурата.

– На тебе говоря, бе, лайно! За какво рита топка толкова време? За какво ми губиш времето?! Знаеш ли колко играчи биха се радвали… – и тренера се спря и се загледа в него – Да не си влюбен, бе, синковец?

Вихрен вдигна очи и го погледна.

– Ма как може, бе! И таз хубава! – Тренера извади цигара и запали като се подпря на пианото и се загледа в него. – Имаш ли си приятелка? Секс правиш ли редовно? Да те водя някъде. Да не си девствен?

– Не… Тренер… – Вихрен направи някаква странна мимика, с която искаше да каже, че нещата са малко по-сложни. – Не е това.

– А какво е? Кажи ми. Целия съм в уши!

– Знаеш ли чия е тази музика?

– Дреме ми на топките чия е тази музика. Аз съм тренер, не съм диригент!

– Това е Едвард Григ. Опус 47, мелодия 3.

– И? Какво от това? Много хубаво. Браво! Знаеш му името на тоя дето го свириш! Това какво общо има с футбола?

– Григ е бил женен за братовчедка си. Знаеш ли това?

Тренера се засили да му говори нецензорно, но веднага след като си пое въздух се спря и се загледа в него. Цигарата му догоря и той запали нова.

– Ти ще ме умориш мене, бе. Дойдох да си говорим за футбол, ти ми свириш на пиано и сега това… В братовчедка си ли си влюбен?

– Да. – Вихрен натисна тон ла и тренера му бутна ръката грубо.

– Пък нямаше ли някакви други момичета в тоя град, бе, синковец?! Бе ти… Поне втора братовчедка ли ти е?

– Първа. Първа братовчедка ми е. И обича сладко от портокали.

– Сега пък сладко от портокали! Сладко от портокали! Не знам какво да те правя!

Тренера стана, обиколи пианото и като направи няколко крачки върна се при него и започна да размахва пръст.

– Сега ще забравиш за тази братовчедка. Ще си намериш едно хубаво момиченце. Ще се забавлявате много и пак ще почнеш да мислиш с главата си, защото такива като тебе колко съм ги виждал! Влюбен бил, искал бил… Опропасти си кариерата и после дойде при мене „ама тренер ти беше прав!“ Прав бях, я!

– Ти не разбираш. Проблема е, че…

– О, аз никога нищо не разбирам. Аз от нищо не разбирам! Само от любовния живот на банда пикльовци, които ще ми докарат сърдечен удар някой ден!

– Не. Тя всъщност не ми е братовчедка, защото е осиновена. Виждаш ли – опита се да му обясни Вихрен – ако й кажа, че я обичам тя ще ме отхвърли защото сме първи братовчеди. Но ако й кажа, че е осиновена тогава няма проблем, защото ние реално не сме първи братовчеди. Но ще й създам проблем с родителите й. А аз не искам да й причиня страдание. Нито на леля ми и чичо ми. Кажи ми какво да направя… Какво да направя? Освен това тя си има някакъв приятел.

– Е, това, че си има някакъв приятел няма да те спре, нали? То е ясно… – тренера седна пак до него и го остави да посвири няколко минути. Но някак вътрешното му чувство да му напляска няколко шамара се тушира и той го погледна повече бащински. – Ма колко я обичаш?

– Ами… – Вихрен намери най-ниския тон и като прехапа устни натисна го.

– Не – започна тренера – това е само едно увлечение. Повярвай ми. И аз съм имал такива. Ходиш като болен, големи фойерверки и като се появи някоя нова мадама и айде-е. Другата я забравяш. И тука ще стане така. Намери си гадже. Не ме карай да ти търся приятелка.

– Но аз наистина я обичам! Вече всяка вечер стоя пред блока. Не мога. Като съм на игрището гледам само встрани, защото често идва да ме гледа. И все нея търся. – и той вдигна ръце – Обичам я.

– Обичаш я? Че ти знаеш ли какво е да обичаш? Да обичаш е всеки ден да гледаш любимата жена отдалече и да се молиш, че е щастлива с мъжа си. Да се страхуваш всеки път като чуеш линейка да минава покрай тебе. Да се събуждаш с мисълта за нея и да заспиваш с мисълта за нея. Да се давиш в погледа й безнадеждно. Да избягаш от себе си за да бъдеш в мислите си постоянно с нея. И някой ден да се престрашиш да слезнеш на нейната спирка в метрото. „Любов по време на холера“, моето момче, мъчителна и сладка. Единствена – където и да си, с когото и да си. Където и да е. С когото и да е. И ако имаш късмета да срещнеш отново себе си на тази спирка да осъзнаеш, че всичко, от което имаш нужда е сутрин да се огледаш в очите й. Защото в тях виждаш себе си. И когато ти слага захар в кафето и ти бърбори за странните си занимания да я чуваш без да слушаш думите. Защото нищо от това, което ти разказва за подрязването на цъфтящите храсти и горенето на желязото не би могло да бъде скучно. Просто защото няма никакво значение какво ти разказва!

– Е да де. – Вихрен не беше виждал тренера си в такива лирични отклонения и чак се впечатли.
– Тогава какво чакаш? Да минат 50 години? – Вихрен го погледна много изненадан, но тренера му продължи – Да. Така е мойто момче. Стават такива работи. Действай сега, ако стане нещо ще стане. Или ще те приеме или ще те върне. Ако те прати по дяволите поне няма да се пържиш в собствен сос двайсет и три мъчителни години като някои хора, дето са седнали да ти дават акъл.

Тази вечер тренера му говори дълго. Окуражи го да действа и му даде време да си събере мозъка или напуска отбора. Вихрен си взе портокала и отиде да виси пред блока на любимата си първа братовчедка. Беше вече десет и половина вечерта и не му стискаше да позвъни. Леля му и чичо му сигурно вече си бяха легнали. Не беше удобно и в тоя момент щастлива случайност! Анита излезна от входа и се запъти към кофите с боклука.

– Анита… – викна й той и тя се спря до кофата. Хвърли боклука вътре и като го позна даже се затича към него. – Анита, аз… Дойдох да те видя. – И той млъкна. И тя прехапа устни и той прехапа устни и двамата започнаха да се гледат.

– Дошъл си да ме видиш?

– Ох! Защо е толкова трудно! Тоя портокал е за теб.

– Дошъл си за да ми дадеш един портокал? – тя се засмя.

– Не, дойдох да ти кажа, че те чувствам ужасно близка, но понеже съм… Обичам те, но не като братовчед. И се питах… Дали съм сам в това или чувствата ни са взаимни…

Тя стисна портокала притеснено като не спираше да го гледа право в очите. Той наведе глава и зачака отказа. Просто си представяше сега какво ще чуе. Когато беше на игрището обикновено след такива изпълнения тренера крещеше „Ей, кретен! Ти за пръв път ли виждаш топка, бе?!“ Но тя му се усмихна.

– Мислех, че никога няма да попиташ. Освен това, аз съм осиновена…